![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Къри беше на трета страница, хубава снимка в анфас - изглеждаше малко по-мрачен, може би не така доверчив. Десетки хора вече свидетелстваха за странната му психометрична дарба. Той искаше всички да разберат, че това не е нищо повече от «салонен фокус». Не можеше да им помогне.
Всичко, което сега го тревожеше, бе забравеното приключение, селенията, които бе посетил в смъртта. «Има причина да се върна - казваше той. - Знам, че има. Имах избор и реших да се върна. Трябва да свърша нещо много важно. Знаех го, знаех каква беше целта ми. Имаше нещо общо с портал и номер. Но не мога да си спомня номера, нито какво означава. Истината е, че не мога да си спомня нищо. Сякаш най-важното преживяване в целия ми живот е било изличено. И аз не зная как да го възстановя.»
Боже, карат го да изглежда като откачен, помисли тя. А това вероятно бе просто обичайното «близко до смъртта преживяване». Вече сме чували за такива. Какво им става на хората около него?
А колкото до ръцете му, те я заинтригуваха повече. Прегледа различните свидетелства. Искаше и? се да погледне и изследванията, които му бяха направили.
Отново си спомни как бе лежал на палубата, силата на захвата му, изражението на лицето му.
Дали бе почувствал нещо в мига, в който бе стиснал ръката и?? И какво ли щеше да изпита сега, ако тя идеше там, седне на леглото му и му каже, че си спомня за инцидента и го помоли да и? покаже «салонния фокус» - с други думи, бартер - оскъдната и? информация срещу онова, което всички искаха от него? Не.
Би било отвратително. Отвратително бе, че тя, лекарят, няма да мисли за онова, от което той би имал нужда, а за онова, от което сама има нужда. Бе по-лошо от това да се чуди какво би било, ако го покани в леглото си и после пие кафе с него на масичката в малката каюта в три сутринта.
Щеше да се обади на доктор Морис, когато има време. Ще се поинтересува как е той, но кога, не можеше да каже. От толкова време не бе спала, че вече бе като ходещ труп, имаше нужда от почивка. Може би бе длъжна да остави Къри съвсем сам. Вероятно това бе най-доброто, което можеше да направи и за двамата.
В края на седмицата «Сан Франциско Хроникъл» излезе с дълга статия на първа страница.
«Какво се случи с Майкъл Къри?»
Той е на четирийсет и една, предприемач, специалист по реставрация на стари викториански къщи, собственик на компания, наречена «Големите надежди». Изглежда се е превърнал в легенда в Сан Франциско заради умението си да превръща развалини в имения, като човек, който държи на автентичността чак до дървените закачалки и четвъртитите пирони. Има малък магазин в Кастро, пълен с вани с лъвски крака и мивки на пиедестали. Детайлните му чертежи на реставрациите са прочути. Всъщност за тях е издадена книга, наречена «Викторианските образци - отвън и отвътре». Той е направил и спечелилия награда пансион «Барбъри Коуст» на Клей стрийт и «Джек Лондон Хотел» в Буена Виста Уест.
Но вече не работи. «Големите надежди» е временно затворена. Собственикът и? е твърде зает да си спомня видението от онзи критичен час, когато е бил «мъртъв във водата».
- Не беше сън - казва той. - Знам, че говорих с някакви хора. Те ми казаха какво искат да направя и аз приех, бях помолен да се върна.
А колкото до новата му ясновидска дарба, тя няма нищо общо. Не е нищо повече от някакъв случаен страничен ефект.
- Разбирате ли, аз виждам само проблясъци - лице, име. Абсолютно ненадеждно е.
През онази нощ, в лекарската стая в болницата, тя го видя по новините - жизнен триизмерен мъж. И отново онези незабравими сини очи, и добродушната усмивка. Всъщност в него имаше нещо невинно, простите му открити жестове говореха за човек, който отдавна се е отказал от притворността и от това да се опитва да усложнява и без това сложния свят.
- Трябва да си ида у дома - каза той.
Какъв беше този акцент - нюйоркски?
- Не, нямам предвид тук у дома, а там, където съм роден, в Ню Орлиънс.
А, оттам бил акцентът!
- Мога да се закълна, че това място има нещо общо със случилото се. Постоянно виждам образи от дома.
Той отново сви рамене. По дяволите, беше адски хубав.
Но все още не можел да си спомни виденията преди смъртта. От болницата не искали да го пускат, но трябвало да признаят, че психически е напълно добре.
- Разкажи ни за способността си, Майкъл.
- Не искам да говоря за това. - Свиване на рамене. Гледа ръцете си в черни ръкавици. - Искам да говоря с хората, които са ме спасили - с бреговата охрана и онази жена, която ме е измъкнала от морето. Искам да се свържа с тях. Съгласих се на интервю само заради това.