За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Е, честито! Вече съм нарушител. Интрудер. И защо ми беше? Ако преди са се колебали дали да ме уволнят, сега със сигурност ще го направят. Системата не търпи нарушители. Равновесието е твърде крехко. Ако системата иска да оцелее, трябва да наказва нарушителите жестоко и показно.
Храната пристига след минута и петдесет и три секунди.
Пак тоя брояч! Май съм го развил с времето, не е въпрос на стимуланти…
Сядам на леглото с простичкия план – да мисля, докато дъвча. Едно допълнително движение на пръстите, докато пренастроя пропускливостта на стъклото към дневната светлина. Е, планът…
Планът се проваля с гръм и трясък в най-буквалния смисъл на думата още преди да съм отворил кутиите с храна. Нещо голямо и тежко се блъсва в прозореца и го разбива на хиляди парченца. В стаята се посипва дъжд от стъкло, а заедно с него, на пода пред краката ми пада и нечие тяло…
Картина:
Голото ù тяло лежи на пода, в неестествена поза. Подпряла се е на една ръка и се опитва да не се свлече напълно в локвата от натрошено стъкло. По дланите и коленете има стотици порезни рани, явно е разбила стъклото именно с тях. Кожата ù е бледо-синкава, ако не броим крещящия цвят на кръв по нея. Черната ù коса се е разпиляла пред лицето, което е обърнато към пода. Малките ù рамене сякаш са излезли от ставите си от пренапрежение да не падне напълно. Но болката е непоносима, тя изохква и пада по лице в локвата от натрошено стъкло. И замира така. Аз стоя с кутийка китайска храна в едната ръка и две пластмасови клечки в другата, гледам опулено, неспособен да помръдна дори. Тя лежи точно пред краката ми, ръката ù все още драска по пода и оставя кървави следи. В стаята с вой нахлува горещ вятър, вдигайки във въздуха дребни хартийки и някакъв полупрозрачен син воал.
Бавно излизане от шока:
Първото, което осъзнавам е, че тя е съвършено гола. Извивката на таза ми е странно позната, краката ù навяват усещането, че вече са ме обгръщали, че вече съм ги галил и целувал. Точно тези крака…
Това е тя! Не е кой знае какво откритие. Щях да се учудя, ако в стаята ми беше влетяла неизвестно откъде която и да е друга жена. Смаяният ми поглед забелязва още нещо. То е толкова естествено и едновременно с това – невероятно, че за дванадесет секунди мозъкът ми се изключва.
Тя има криле. В началото мислех, че е някакъв парашут, воал, който се влачи след нея. Но сега ясно виждам как синкавата прозрачна материя излиза изпод лопатките ù, спуска се към лактите и дланите, до върха на кутретата, разклонява се надолу към таза, а после хаотично се набръчква и продължава към счупения прозорец. Колко от тази материя продължава навън? Не знам. Проста сметка – ако тя лети с това нещо, то тези… криле… би трябвало да са десетина пъти по-дълги от нея. Най-малко! А може би греша? Може би тялото ù е много по-леко, отколкото предполагам.
Спонтанен спомен от предната нощ:
Тя е седнала в ръцете ми, като в люлка, кръстосала е крака зад мен и държи лицето ми между дланите си. Аз стоя изправен, сексуалният екстаз е невероятен, неописуем, зашеметяващ, но най-странното е, че не изпитвам умора. Това не е първият ни път за вечерта, не е и вторият, все по-бавно и трудно стигам до оргазъм, но аз не бързам, не съм изморен, мога я държа в ръцете си, докато я обладавам, просто е прекрасно…
Не бързам! И не съм уморен…
Обратно съм ситуацията:
Значи тя е по-лека, отколкото изглежда…
Точно тогава сякаш съзнанието ми се включва на всичките сто процента. Господи! Тя лежи в локва кръв и стъкло, а аз гледам като идиот и анализирам ситуацията! Оставям внимателно безценната незаконната храна и скачам на крака. Хващам я под мишниците и се опитвам да я повдигна. Цялата е в кръв, изплъзва ми се, хващам я по-ниско и без да искам, обхващам гърдите ù. За миг това ме смущава. Сексуално действие, извадено от контекста си, но предизвикващо асоциации. Спомени? Мисловен шум? После! Не сега!
Слагам я на леглото и я отърсвам от парченцата стъкло. По дяволите, има дори в косите! В по-големите рани – също. Трябва да издърпам крилете ù вътре, някой може да види! Не, глупости говоря, трябва най-напред да спра сигнала за дефектно устройство, счупеното стъкло едва ли е просто стъкло. По дяволите, твърде бавен съм! Имам нужда от стимуланти…
Стана. Още едно престъпление, още една причина да ме изпратят в „кошера“. Да вървят по дяволите! Трябва да разбера за какво е всичко това.
Отложих сигнала с десет минути. Дотогава ще я скрия в банята или поне ще я завия с нещо на леглото. Сега да прибера крилете ù…