Двойникът на нинджата (Част II)

Тьорин отвори уста, вероятно за да протестира. С едно рязко и добре премерено движение Майк лисна кехлибарената течност в гърлото му. Тьорин се задави и започна да кашля. Понечи да повърне, но Майк здраво стискаше челюстите му.

— Няма да умреш, глупако! — изсъска в ухото му той. — Но ще ми повярваш!

Пусна го толкова рязко, колкото го беше сграбчил, тялото на Тьорин се олюля. Искаше да се раздвижи, но краката му окаменяха, по-тежки от олово. Вдигна ръка и с ужас видя треперенето й. Сякаш внезапно беше остарял с петдесет години. Остана на място, зашеметен от тази мисъл. Слушаше пулсирането на кръвта във вените си, усещаше как пулсът му се забавя като часовник, който всеки момент ще спре…

После, с почти осезаемо пропукване всичко се върна на мястото си. Пулсът му се ускори до нормалните граници, кръвта весело запрепуска във вените му, вече беше в състояние да се движи. Погледна Майк, който му намигна и бавно кимна с глава.

— Хоп — и готово! Прекалиш ли съвсем мъничко с това питие, никога няма да се върнеш… Ясно ли ти е?

Вкаменен от ужас, Тьорин го гледаше така, сякаш току-що му беше пораснала втора глава.

— Сега вече разбираш, че връщане назад няма. Нанги и Линеър губят президентството на „Сато“ и никога няма да го получат обратно. Искам да запомниш това добре!

Тьорин преглътна и бавно кимна с глава.

— Линеър има свой план за утрешната среща с „Денва“ — глухо каза той. — Мисля, че е готов да се откаже от „Кибер-нет“, а може би и от цялото „кейретцу“…

— И ще постъпи правилно — кимна Майк. — Макар че вече е изгубил контрол над ситуацията и дори да иска, нищо не може да промени. — Придърпа младежа за реверите и натъртено добави: — Държа управителния съвет на „Денва“ в шепата си, те ще подкрепят всяко мое искане… Но ми трябва подкрепа и от щаба на „Сато“… Всички знаят, че се ползваш с доверието на Нанги. Вицепрезидентите на отделните подразделения имат власт само над тях… Така са устроили компанията си Нанги и Линеър и това е напълно разбираемо… Следователно вицепрезидентите нямат властта да се борят с мен. Като одобрите назначението ми за изпълняващ длъжността президент на…

— Не забравяте ли за Никълъс Линеър? — прекъсна го Тьорин.

— Не — поклати глава Майк и на лицето му се появи вълча усмивка. — Не бих си позволил подобен разкош! — разпери ръце, сякаш да обхване целия апартамент, включително тялото на Микио Оками, увиснало като телешки бут на куката си. — За какво, мислиш, е всичко това, гений? Всичко това е предназначено именно за Никълъс Линеър!