Двойникът на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойникът на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…
Отпи малка глътка и остави чашата си на бара. Ясно усети вълната на самосъжалението, което заливаше душата му. Спокойно, рече си той. Високите цели изискват и опасни рискове. Нали това искаш? Отпи втора глътка, бръкна в джоба си и измъкна лист хартия. Сложи го на скута си и внимателно изчете инструкциите. Пияницата смени репертоара и започна „Странници в нощта“. Пееше още по-фалшиво. Тьорин плати и излезе.
Ноги Джинджа беше осветена като театрална сцена, но Тьорин си даде сметка, че това е нещо нормално за Ропонги. През деня тук се излагаха модни облекла, скъпа бижутерия и авангардни произведения на изкуството. Нощем блясваха ослепителни реклами, музиката на джаза се примесваше с грохота на мощни мотоциклети. Целият квартал приличаше на оживяла скулптура, върху чийто ултрамодерен торс главите се сменяха, подчинени изцяло на времето и човешките прищевки.
Откри тесния небостъргач, в който се намираше тайното убежище на Акинага, влезе в стъклената клетка на асансьора и натисна бутона за последния етаж. Излезе в коридора и веднага видя, че вратата на оябуна зее отворена. Това го разтревожи.
Мракът във вътрешността на апартамента изглеждаше жив и сякаш го очакваше. Въздухът беше топъл и лепкав като под капака на ковчег. В него се долавяше нещо противно сладникаво, наподобяващо застоялата миризма на изсъхнали цветя. Това беше миризмата на смъртта. Лампите блеснаха внезапно, Тьорин неволно присви очи.
— Добър вечер, Тьорин-сан — поздрави го Майк Леонфорте. Някой зад гърба му залости вратата и се оттегли във вътрешността на апартамента. Това беше Йоши, успял да се съвземе от мотоциклетната каскада с Никълъс. Майк го беше изпратил там със задачата да забави Никълъс и да провали срещата му с Оками в музея „Шитамачи“. Като член на „Денва партнърс“ той също притежаваше „Ками“ и не му беше трудно да засече уговорената между двамата среща. Йоши получи задачата да задържи Никълъс, докато Майк се срещне със стария оябун.
— Моля за извинение — погледна го с недоумение Тьорин. — Познаваме ли се отнякъде?
Майк шеговито се поклони, имитирайки официалната сдържаност на японците.
— Разбирам вашето объркване, Тьорин-сан — рече той. — Очаквахте да ви посрещне Акинага, нали? — на лицето му се появи неприятна усмивка. — Великият оябун е зает и ме помоли да ви посрещна… — Побутна госта към дневната, продължавайки да говори: — Той ви поднася своите извинения, мястото му ще заема аз… Ние двамата с него успяхме да постигнем единодушие.
— Как се казвате? — попита Тьорин, после очите му изведнъж се облещиха. — Пресвети Боже!
Голото тяло се поклащаше с главата надолу, окачено на тавана с помощта на дебела верига. Кожата му беше мъртвешки бледа, само лицето и шията му бяха потъмнели от притока на кръв. Разноцветните татуировки „иризуми“ изглеждаха някак изкуствени и мъртви, като книжни тапети върху стена. Те изобразяваха митични чудовища, морски сирени, безстрашни бойци с мечове в ръце, огън, лед и шибащи дъждовни струи… Красиви и изящни, тези татуировки бяха ярко доказателство за мъжкото его на японеца: едно насочено навътре насилие, екзотична изява на вродения му мазохизъм.
До тялото на стареца имаше никелирана стойка за медицинска система. Към нея беше прикрепена пластмасова торбичка с кехлибарена течност, която минаваше по прозрачен маркуч и влизаше във вената на лявата ръка. Пръстите бяха извити като нокти на граблива птица.
— Какво е това?! — смаяно промълви Тьорин. Не беше в състояние да откъсне поглед от грозната гледка на едно безкрайно унижено и безпомощно човешко същество.
— Това ли? — попита Майк и махна по посока на веригата със самочувствието на цирков фокусник. — Това е Микио Оками. Оябун на оябуните, самият Кайшо!
— Кайшо ли? — замаяно попита Тьорин. — Аз мислех, че той е плод на въображението, някакъв мит…
— Някога за мит е било считано и твърдението, че земята е кръгла — отвърна Майк.
Очите на Тьорин най-сетне се отместиха от голото тяло и потърсиха лицето на Майк. Веднага забеляза, че човекът насреща му открито се забавлява.
— Нищо не разбирам — поклати глава той.
— Всяко нещо с времето си — изръмжа Майк и на лицето му се появи налудничава усмивка. — Казвам се Майкъл Леонфорте, в момента приключвам една сделка, която ще ме направи наследник на бизнеса на Акинага.