12 те вятъра [calibre 1.48.0]

Въпреки над двувековните ремонти и реновации вътрешността на катедралата носеше още по-ясни следи от влиянието на Семейството. Олтарът на старата черква беше построен в стила на Небесна зала, чак до полусферичния купол. Нещо повече, над олтара висеше кръст, който не притежаваше традиционните пропорции на разпятието с по-дълга вертикална и по-къса хоризонтална част. Раменете на кръста в „Сейнт Пол" бяха с еднаква дължина като островърхия кръст на Семейството. Променено беше само положението на кръга. Тук древният символ на Семейството опасваше пресечната точка на кръста. И все пак, гледан на съответната светлина, когато клиновидните рамене на кръста хвърляха сенки, кръгът бе разделен на дванайсет, а не на четири сегмента. Дванайсетте възстановени.

Затова, когато гледаше кръста на ,.Сейнт Пол", Джес виждаше символа на своята вяра и днес черпеше от него нужната ѝ сила.

Според официалната версия Флориан Макклейри бе умряла от инфаркт във Френска Полинезия. Личният ѝ лекар в Бостън представи медицински сведения, които показваха, че е лекувана от стенокардия и че настойчиво са я съветвали да се подложи на операция за поставяне на байпас. Друг лекар от Папеете на Таити прати резултатите от аутопсията, които официално потвърждаваха, че причината за смъртта е същата, от каквато се е опасявал личният ѝ лекар. Съгласно желанието ѝ, лелята на Джес била кремирана и прахът ѝ - разпръснат в големия южен океан.

Цялата тази съответстваща на целите на Семейството лъжа беше скалъпена от братовчедите Макклеъри, които бяха навсякъде и работеха за гладкото предаване на семейните авоари от поколение на поколение.

Всъщност Флориан бе изчезнала без свидетели в морето. Днешното предполагаемо потвърждение на религиозните ѝ възгледи като енориашка и спомоществователка на „Сейнт Пол" нямаше отношение към действителността. Истински бяха само пролетите за нея сълзи.

Като нейна осиновена наследница, Джес се намираше в центъра на събитията. Носеше проста черна ленена рокля, червената ѝ коса беше завързана с черна копринена панделка. Открито демонстрираше сребърния си туарегски кръст, както и близо една трета от присъстващите в катедралата, които седяха на разстояние от другите, не толкова близки приятели на покойната. Всички тези кръстове малко се различаваха помежду си - нямаше два съвсем еднакви.

Когато възпоминанията, химните и безмълвните молитви най-после свършиха, Джес се изправи и тръгна по дългата пътека, за да застане до отворената врата. До нея стоеше преподобната Норийн Енрайт, която я беше кръстила в тази катедрала и се бе върнала от пенсия, за да проведе заупокойната служба на Флориан. Възрастната пасторка видимо се смущаваше от кръста на Джес. Не защото не беше традиционен - традицията рядко представляваше проблем в Епископалната църква, - а поради почтителността, с която се отнасяха към нея другите, носещи подобни кръстове.