![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Сега се беше преоблякъл. Тъмен костюм, бяла риза, сива вратовръзка, досадно.
Мъжът затвори вратата и седна на стола срещу него. Остави малък кашон на пода и кафява папка на масата. На корицата Дейвид прочете собственото си име.
- Искате ли да повикате адвокат?
- Нужно ли е?
- Не знам. Вие знаете ли?
- Аз съм свидетел на престрелката. Не бях въоръжен.
- А, да, престрелката. При склада, където открихме труп на покрива. И федерален агент, убит с ракета ,.Стингър".
Последната информация вече го стресна. След престрелката оковаха китките му в белезници и го качиха на задната седалка в полицейска патрулка за разпит, докато един от униформените се занимаваше с Доминик Ласал. След половин час му свалиха белезниците и го закараха в полицейското управление в Атлантик Сити. Никой не спомена за убит федерален агент или ракета „Стингър".
- Заподозрян ли съм?
- О, да.
- Но аз не съм стрелял.
- Кой твърди, че сте тук за това?
Дейвид се замисли. Отделът за криминални разследвания? От момента, в който свали първите си файлове от военната лаборатория, знаеше, че може да го заловят, дори възнамеряваше да си признае всичко, когато и ако този момент настъпи, да съобщи за направените от него открития и да се надява, че всичко ще свърши добре - само че това беше преди Джес.
- Нищо ли няма да кажете?
- Не знам кой сте.
- Джак Лайл. - Мъжът извади от вътрешния джоб на сакото си черен кожен портфейл и го разтвори, за да му покаже служебната си карта. - Айрънуд инструктирал ли ви е как да се държите, когато ви арестуват? Или може би са ви подготвили неговите адвокати?
„Военновъздушните сили?" Дейвид неразбиращо наблюдаваше агента, който прибра портфейла в джоба си.
- Не че има значение - продължи Лайл. - Ние не само имаме доказателства, че сте откраднали държавна собственост, но ни е известно и че сте я продали. Както човекът, на когото сте я продали... Можем да докажем, че тоя човек я продава на чуждестранни купувачи. Случайно да сте чували за Закона за икономическия шпионаж?
Дейвид не беше чувал.
Лайл притегли папката към себе си и се отпусна назад, сякаш се готвеше за дълъг разговор.
- Защо снощи зарязахте джипа си?
Каквито и да бяха хората, които го бяха арестували, той не виждаше опасност да казва истината винаги когато може.
- Двигателят угасна.
- Вътре имаше прекъсвач. Дистанционен.
- Купих колата на старо. Трябва да е на предишния собственик.
- Кой стреляше по вас?
- Хора, които искаха да откраднат компютрите ми.
- Не в склада. Преди това. Под надлеза.
С други думи, бяха го следили - военновъздушните сили. Защо?
- Това е нещо ново.
Агентът отново потупа папката.
- Ами Винс Голдън?
- Книжарят ли? Той държи помещение в същия склад.
- Снощи видяхте ли се с него?
- Видях колата му. На паркинга.
- Ами Мордекай Диего Родригес?
Дейвид не знаеше това име.
- Никога не съм чувал за него.
- Защо не повикахте автовоз, когато двигателят ви угасна.
- Нямам такава застраховка и не мога да си го позволя.
- Как напуснахте надлеза?
Дейвид предпазливо впери очи в агента от военновъздушните сили. Щом го бяха следили, знаеха и как е напуснал надлеза.
- Взех такси. От самия надлез.
- Къде е касовата бележка?
Той сви рамене.
- Не поисках касова бележка.
- Къде отидохте?
- Да посрещна Дом на летището.
- А после?
- Исках да му покажа новата си лаборатория.
- Кое беше момичето?
- Не ѝ запомних името. Питайте Дом, тя дойде с него.
- Той твърди, че е получил амнезия след раняването. Не помнел нищо за снощи. Не помнел даже вас. Откога се познавате?
Дейвид заложи на предположението, че Джак Лайл не е в състояние да го обори - поне засега.
- Отдавна. Нещо като семеен приятел.
- Как си обяснявате случилото се снощи?
- Крадци искаха да оберат лабораторията ми и Дом ги изненада.
Агентът почука с показалец по папката.
- Струваше ли си? - попита той. — Трийсет хиляди долара - срещу остатъка от живота ви.
- Да - откровено отговори Дейвид.
- Защо?
- Няма да разберете.
- Имате право. Не разбирам. Когато ви осъдят по Закона за икономическия шпионаж, а непременно ще ви осъдят, ще ви дадат по петнайсет години затвор. На кражба. Това прави четирийсет и пет години, минимум. Без право на предсрочно освобождаване.
Дейвид запази спокойствие.
- Това бяха досиета на личния състав, агент Лайл. При това не целите. Полковник Ковински може да потвърди, че съм изтрил ония части, които можеха да се свържат с конкретен човек. Извлякох само географската информация от сведенията за най-близките роднини, семейната история.