Убийство с любов
- Автор: Моргенрот Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Убийство с любов». Краткое содержание книги:
Присила премигна. И каза нещо, което не можеше да се чуе често от нея.
— Права си — отвърна. — Напълно си права.
— Щеше да е интересно да изслушаме неговата версия, не мислиш ли? Не е твърдял никога, че е самоубийство, затова се чудя дали има идея кой го е извършил, след като заявява, че не е той — разсъждаваше на глас Софи.
— О, боже, каква глупачка съм. Можех да го накарам да говори и след това да разкажа всичко на полицията.
Софи кимна.
— И сега е прекалено късно. Не виждам как мога да отида при него и да му кажа, че съм променила решението си. Не и след това, което му наговорих.
— Ще ти е малко трудно — съгласи се Софи.
Присила поклати глава.
— По дяволите!
— Ами… предполагам… че аз мога да го направя.
— Ти? — извика невярващо Присила. След това се замисли за миг. — Да, защо не? Достатъчно е да му кажеш, че си била у нас, когато е позвънил, дочула си разговора ни и искаш да му помогнеш.
— И мислиш, че това ще свърши работа?
— Разбира се — увери я Присила.
— Не знам…
— А аз знам. И не бива да се бавиш прекалено дълго, иначе би изглеждало странно. Иди у тях този следобед — заяви Присила.
Софи не се опита да й противоречи. Само попита:
— Искаш ли след това да дойда при теб и да ти разкажа какво е станало?
Точно преди да се съгласи, Присила си спомни, че се надяваше на друг гост тази вечер. С Дийн се бяха уговорили да дойде у тях, така че Софи беше последният човек, когото би искала да види по това време.
— А какво ще кажеш да дойда утре рано сутринта да те взема от вас? Може да отидем на разходка и тогава да ми разкажеш всичко.
— Но утре е сряда. В сряда не ходиш ли на разходка със Сюзан?
— Вече не — отсече Присила.
37.
Алекс в дома на Сюзан
След като Присила го изгони, Алекс реши да опита със Сюзан. Надяваше се да успее да я хване, преди Присила да се е обадила на всички, за да им нареди да не контактуват с него. Нямаше представа, че двете вече не си говорят, не знаеше и за плана, който Софи и Присила замисляха в момента.
Алекс премина каменната пътека и пое дълбоко дъх. Едва ли щеше да е по-лошо от начина, по който го отпрати Присила. След миг чу веселия лай на кучетата, които драскаха и душеха около вратата.
Сюзан разсеяно ровеше из търговските сайтове в интернет, когато Алекс позвъни. Така прекарваше времето между две поредни проверки на електронната поща, които правеше през три минути. Тази сутрин прати имейл на Хари. Написа му как се е опитвала да се свърже с него през последните два дни и че наистина се притеснява, затова ако може да й се обади, да й каже, че е добре, за да спре да се тревожи. Откакто преди няколко часа изпрати имейла, бе проверила за отговор сигурно вече стотици пъти.
През последните два дни непрекъснато чакаше вест от Хари. При всяко позвъняване на телефона беше сигурна, че е той. Казваше си, че сигурно има разумно обяснение. И че всичко ще бъде наред.
Когато чу да се звъни на вратата, Сюзан бе убедена, че Хари е решил да не й отговаря по имейла, а да се появи лично. Дори не се замисли, че ако той се прибираше у дома, нямаше да звъни на вратата. Просто щеше да си влезе със собствените ключове. Но въпреки това си го представи с огромен букет червени рози на прага.
Сюзан се затича към вратата, кучетата хукнаха заедно с нея. Надникна през шпионката. Макар да се надяваше да е Хари, в дъното на съзнанието си знаеше, че може да е куриер или дори Присила, която идва да се извини. Последният човек, когото очакваше да види на прага си, беше Алекс Стоу. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Тя, която винаги отделяше от времето си, за да изслуша проблемите на другите, сега трябваше да събере всяка капка сила в себе си, за да не се срути.
Въпреки това посегна да отвори вратата. Сигурно бе чул стъпките й. Не можеше да се престори, че не си е у дома. Щеше да е невероятно грубо да не го покани. Ръката й вече беше на дръжката и се канеше да я натисне, когато изведнъж се спря. За пръв път в живота си Сюзан реши да не отваря вратата, колкото грубо и егоистично да изглежда това.
Алекс чакаше от другата страна на прага. Стори му се, че чу стъпки, но заради лая на кучетата не можеше да е сигурен. Почака още минута и разбра, че този път няма да му треснат вратата в лицето — просто защото няма да му я отворят.