50 нюанса по тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Язык: болгарский
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «50 нюанса по тъмно». Краткое содержание книги:
Вцепених се. На прага се появи Крисчън.
— Чисто е — каза той и намръщено погледна бодигарда, който веднага прибра оръжието си и се отдръпна, за да ме пусне да вляза.
— Тейлър пресилва нещата — изсумтя Крисчън и ми подаде ръка. Стоях, вперила очи в него, неспособна да помръдна, изпивах с поглед всяка подробност: рошавата му коса, присвитите му очи, напрегнатата челюст, разкопчаните горни две копчета на ризата му. Струваше ми се, че съм се състарила с десет години.
— Всичко е наред, бебчо. — Той се приближи към мен, грабна ме в обятията си и ме целуна по косата. — Хайде, уморена си. В леглото.
— Ужасно се страхувах — промълвих, докато се наслаждавах на прегръдката му и вдишвах невероятно сладостния му аромат, притиснала глава към гърдите му.
— Знам. Всички сме нервни.
Сойър го нямаше, сигурно вече беше вътре.
— Честно казано, вашите бивши се оказват много опасни, господин Грей — измърморих кисело.
— Да, така е.
Влязохме в апартамента.
— Тейлър и хората му проверяват всички дрешници и шкафове. Съмнявам се, че тя е тук.
— Защо да е тук? — Струваше ми се нелогично.
— Именно.
— Може ли да влезе?
— Не виждам как. Но Тейлър понякога е прекалено предпазлив.
— Претърсихте ли твоята зала за игри?
Крисчън ме погледна бързо.
— Да. Тя винаги е заключена, обаче все пак я проверихме.
Въздъхнах дълбоко.
— Нещо за пиене? — предложи ми той.
— Не. — Бях ужасно уморена и имах едно-единствено желание — да се отпусна в леглото.
— Ела. Ще те заведа да си легнеш. Изглеждаш изтощена. — Изражението му омекна.
Намръщих се. Той нямаше ли да дойде? Сам ли искаше да спи?
Обзе ме облекчение, когато ме заведе в своята спалня. Оставих чантата си на скрина и я отворих. Най-отгоре беше писмото от госпожа Робинсън.
— Вземи. — Подадох го на Крисчън. — Не знам дали искаш да го прочетеш. Аз просто няма да му обърна внимание.
Той бързо го прегледа.
— Не съм сигурен какви празноти може да запълни тя — заяви презрително. — Трябва да поговоря с Тейлър. — Погледна ме. — Дай да ти сваля ципа на роклята.
— Ще се обадиш ли в полицията за колата? — попитах го, докато се обръщах.
Крисчън отмести косата ми, пръстите му леко се плъзнаха по голия ми гръб и дръпнаха ципа.
— Не. Не искам да замесвам полицията. Лийла се нуждае от помощ, не от полицейска намеса, а и не искам да идват тук. Просто трябва да удвоим усилията си да я открием. — Наведе се и нежно ме целуна по рамото.
— Лягай си — заповяда ми и ме остави сама.
Лежах, зяпах тавана и го чаках да се върне. Днес се бяха случили невероятно много неща, които трябваше да осмисля. Откъде да започна?
Внезапно се сепнах. Заспала ли бях? Запримигвах на мъждивата светлина, която проникваше през открехнатата врата на банята. Крисчън го нямаше. Къде беше? Вдигнах поглед. До леглото стоеше сянка. Може би жена? Облечена в черно? Не можех да кажа.
Както бях замаяна, протегнах ръка и включих лампата на нощното шкафче, после отново се обърнах, но вече нямаше никого. Разтърсих глава. Дали си го бях въобразила? Или ми се беше присънило?
Седнах на леглото и се огледах. Обзе ме неясна и коварна тревога — но наистина бях съвсем сама.
Разтърках лицето си. Колко беше часът? Къде се губеше Крисчън? Будилникът показваше, че е два и петнайсет.
Замаяно станах и тръгнах да го търся. Ама и моето въображение! Вече ми се привиждаше какво ли не. Сигурно беше реакция на събитията от вечерта.
В дневната нямаше никого, светеха само трите лампи над бара. Но вратата на кабинета беше открехната и го чух да говори по телефона.
— Не знам защо ми звъниш по това време. Нямам за какво да разговарям с теб… е, можеш да ми го кажеш сега. Няма нужда да оставяш съобщение на телефонния секретар.
Неподвижно застанах до вратата и го подслушах въпреки обзелите ме угризения. С кого разговаряше?
— Не, ти ме чуй. Помолих те и сега ти повтарям. Остави я на мира. Тя няма нищо общо с теб. Разбираш ли?
Говореше войнствено и ядосано. Поколебах се дали да почукам.
— Знам, че е така. Но говоря сериозно, Елена. Остави я на мира! В три екземпляра ли го искаш? Чуваш ли ме?… Хубаво. Лека нощ. — И тръшна слушалката.
Колебливо почуках на вратата.
— Какво има? — изръмжа Крисчън. За малко да избягам и да се скрия.
Той седеше на бюрото, стиснал главата си с ръце. Погледна разярено към вратата, но като видя, че съм аз, изражението му омекна. Очите му бяха предпазливи. Изведнъж ми се стори ужасно уморен и сърцето ми се сви.