Военна морга

— А къде са ръкавиците?

— Той не знае, аз — също.

— Дай ми го, моля.

Чух, че му подаде телефона, после Марино каза:

— Да. Аз отворих чувала, но не съм го вадил от него, а там, както знаеш, имаше много кръв.

— Ти какво точно направи?

— Взех отпечатъците, още докато беше в чувала, и ако е имал ръкавици, няма как да не съм ги видял.

— Може би от спешното са свалили ръкавиците на местопрестъплението и са ги сложили в чувала, а ти не си забелязал? А после някак са изпаднали?

— Не. Както ти споменах, огледах за лични вещи. Часовникът, пръстенът, веригата на ключодържателя, табакерата, двайсетдоларовата банкнота. Извадих всичко от джобовете му, а винаги оглеждам чувала именно по причината, която току-що цитира. Да не би екипът от бърза помощ или специалните служби да са пъхнали нещо там — шапка, слънчеви очила, бог знае какво. Слушалките — също. И сателитното радио. Бяха в книжен плик и пристигнаха с тялото.

— А полицейското управление на Кеймбридж? Зная, че онзи инспектор — Беззаконника — е взел глока.

— Към десет часа ни даде разписка от балистичната лаборатория. Само това взе.

— Ан очевидно не е разполагала с ръкавиците, когато е сложила дрехите му в сушилнята, щом казваш, че са липсвали още от самото начало.

Чух, че каза нещо; после в телефона отново се разнесе гласът на Ан:

— Не, не видях ръкавици, когато оставих нещата му в сушилния шкаф. Това беше към девет вечерта, почти преди четири часа. Тогава съблякох тялото и го подготвих за скенера. Почти веднага и ти пристигна в Центъра. Почистих шкафа, за да съм сигурна, че е стерилен, преди да оставя дрехите му там.

— Радвам се, че има нещо стерилно. Трябва да почистим работното ми място.

— Добре, добре — каза тя, но не на мен. — Чакай. Боже, Пийт! Чакай така.

— Имаше други случаи — разнесе се гласът на Марино в ухото ми.

— Моля?

— Вчера сутринта имахме и други случаи. Така че някой може и да е свалил ръкавиците, но нямам никаква представа защо. Освен ако не са ги взели по погрешка.

— Кой обработи случаите?

— Доктор Ламбот, доктор Букър.

— А Джак?

— Още два случая, освен момчето от Нортънс Удс — каза Марино. — Една жена, блъсната от влак, и възрастен мъж, който не е бил под медицинско наблюдение. Джак не си мръдна пръста. Изпари се някъде. Не му пукаше за местопрестъплението, затова взехме тялото, което започна да кърви в хладилната камера, а сега трябва да докажем, че момчето е било мъртво.