Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
— Няколко пъти те чух да говориш на някакъв непознат език. Гласът ти звучеше хрипливо и гърлено. Това гръцки ли е?
— Не, това е един още по-древен език, който изучих с течение на годините.
— Ами останалите жени, които срещаш? И тях ласкаеш така?
— Всички жени са привлекателни, Ребека. Не си ли чела Битие? Там се разказва, че някога, много отдавна, дори ангелите Господни били изкушени от дъщерите човешки.
— Ти си лъжец и женкар! — извика Ребека и го изгледа сърдито. — Явно не е трябвало да ставаш свещеник!
— Май наистина не си чела достатъчно — отвърна Сен Клер със сериозно изражение. — Самият Господ Бог също се е радвал на женското общество. Всъщност жените били единствените, които останали с Него, когато другите се разбягали — той отново докосна заешката устна на девойката. — Вярно, че съм дал обет за целомъдрие и не бива да го нарушавам нито на думи, нито на дела, нито дори в ума си, но това не ми пречи да забелязвам красотата ти. Не е грешно човек да се възхищава на величието на Божието творение.
— Но ти си свещеник!
— Всички ние сме такива, Ребека. Всички, които показват Бог на събратята си, са свещеници, а Божията майка е първият сред тях. Тялото й е първата катедрала, а утробата й — първият олтар. Онзи път в конюшнята на „Сребърният дракон“, когато измръзвах и умирах от глад, самата ти ми показа Господ — очите на йезуита се напълниха със сълзи. — Бях гладен и жаден, а ти ме нахрани и напои! Бях непознат, но въпреки това ти ме прие! Дори ми подари букетче кокичета — той се усмихна. — Ти направи всичко това за мен, Ребека, залагайки целия си живот на карта. Заради добрината си ти беше заловена и като нищо можеше да увиснеш на въжето. Да не говорим, че пътят пред теб все още е осеян с опасности. Въпреки това за теб беше по-важно да нагостиш и да напоиш един странник, да му осигуриш кон и не на последно място — да му направиш подарък. Повярвай ми, Ребека Ленъкс — гласът на йезуита стана суров, а очите му се отместиха, сякаш се взираше в някаква публика зад гърба й, — ангелите небесни много добре знаят какво си сторила. Ти беше претеглена на къпоните и беше намерена точно такава, каквато трябва10.
— Какво имаш предвид? — отърси се Ребека от унеса, в които я бяха потопили ласкателствата на Сен Клер.
— Изпитана си като злато в горнило и като сребро в пот11.
— Не си играй с мен, Сен Клер.
В гората избуха бухал.
— Tenebrae factae sunt… — каза йезуитът. — „Настана тъмнина по цялата земя“12. Хайде да си лягаме да спим.
— Щеше ми се да не говореше толкова загадъчно! Така животът би бил много по-лесен!
Сен Клер се засмя и й посочи към постелята от клонки, която й беше направил.
— Трябва да слушаш по-възрастните от теб!
Девойката въздъхна ядно, след което се отдалечи, прескочи малкото поточе, което течеше наблизо, скри се зад един храст и се облекчи. После си изми ръцете и лицето във водата. Сен Клер също се поразходи наоколо, но когато се върна на полянката, тя го завари легнал до огъня. Ребека се сгуши в своето импровизирано легло. От мястото, на което лежеше, се виждаше само силуетът на йезуита и тя се зачуди дали е буден, или вече спи. Събитията от последните два дни не й даваха мира. Лицето на Рагуза, втренченият поглед на Купър, бесният галоп през гората, бягството от ловната хижа…
— Ребека?
— Да?
— Един глух човек паднал в реката и започнал да се дави. Тогава покрай него минал някакъв пътник. Какво можел да направи глухият, за да помоли за помощ?
— Стига с тези гатанки, Майкъл!
— Тази ми я казаха в Челмсфорд — отвърна той. — Странно — защо ли хората си мислят, че глухите не могат да викат?
— О, хайде заспивай вече!
Йезуитът тихичко се засмя и това беше последното нещо, което Ребека чу, преди самата тя да се унесе в сън.
Събудиха се малко след зазоряване, целите схванати от нощния студ. Сен Клер веднага се зае да накладе огън.
— Не се ли боиш, че Купър може да ни последва? — попита Ребека. — Би могъл да се върне с кучета…
— Сигурен съм, че човекът на Юда си има по-приятни неща за вършене в тази мразовита януарска утрин. Ние пък трябва да си доизядем заешкото.
И така, двамата се настаниха край огъня.
— Значи отиваме в Лондон, така ли?
— Не — отвърна Сен Клер, захвърляйки костта, която току-що беше оглозгал. — Имаме нужда от почивка, пък и трябва да се подготвим. Ще отидем при лейди Пелам в Оулпен Грейндж — тя ще ни помогне.
10
Перифраза на стиха „претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек“ от Книга на пророк Даниил (5:27). Стихът е част от неръкотворния надпис, появил се на стената в двореца на Валтасар като предупреждение от Господ, че царят ще бъде наказан, задето се е отклонил от правия път. — Бел.прев.
11
Перифраза на „Пота е за сребро, горнило — за злато, а сърцата Господ изпитва“ от Книга Притчи Соломонови (17:3). — Бел.прев.
12
Фразата се отнася до момента на разпъването на Христос на кръста и се среща при евангелистите Матей (27:45), Марк (15:33) и Лука (23:44). — Бел.прев.