Списъкът на седемте

— Донесох и чантите — обясни Бари, докато тичаха по коридора. Отидох да се погрижа за конете и видях онзи да се носи стремглаво по входната алея.

— Всички изходи ли са блокирани? — попита Спаркс и изтегли тънкото острие на рапирата.

— Да. Загубихме каретата. Качулките са много.

— Успя ли да отвориш онази врата в килера за провизии?

— Остана ли ми време? — отговори с въпрос Бари, позволявайки си за пръв път да покаже емоция.

— Побързай, Бари, вратата няма да ги задържи дълго.

— Не трябваше ли да вземем и лорд Никълсън? — сети се Дойл.

— Той е направил достатъчно поразии.

— Но те ще го убият…

— Този човек отдавна вече не може да бъде спасен.

Спуснаха се на бегом по стълбите и на един дъх прекосиха огромния салон. Някой нанасяше тежки удари по вратата. По цялата широчина на фасадата прозорците се пукаха с трясък. Някаква ръка се промуши през един от отворите и потърси опипом ключалката. Бари тичаше напред и без колебание ги преведе през плетеница от стаи до кухнята и килера.

— Вижте тук!

Той смъкна чувала брашно от едната полица и едновременно с това отсрещната стена се вдигна и се скри в тавана. Зад нея се намираше тайнствената врата, за която им бе споменал.

— Много хитро — изкоментира Спаркс. — Бих искал да поздравя архитекта.

— Ключалката е по-добра, отколкото на банка — сухо допълни Бари, после разгъна комплект от инструменти и се захвана за работа.

Силен трясък от вътрешността на къщата им показа, че нападателите са преодолели загражденията.

— Помогни ми, Дойл — проговори Спаркс и забута една от масите към вратата. Натрупаха оскъдната мебелировка върху масата и зачакаха с готови оръжия Бари да отвори вратата.

— Каква е твоята диагноза за клетия Чарли? — попита Спаркс.

— Напредваща лудост. Може би сифилис в трета фаза.

— Покойник е от шията нагоре. Мозъкът му е надупчен като пчелна пита.

Дочуваха забързани, но приглушени стъпки по стълбището и пода на горния етаж. Рязкото „щрак“, което се разнесе в момента, когато Бари втъкна тънка кука в ключалката, прозвуча в тясното пространство на килера оглушително като топовен изстрел.

— Полека, Бари.

— Бих използвал и клечка за зъби, но се съмнявам в ефекта — раздразнено отвърна Бари.

— Благодаря ти, Бари. — Спокойната реплика на Спаркс ликвидира всякакъв опит за сарказъм.

— Би ми се искало той да си беше спомнил името на издателската къща — обади се Дойл.

— Ще я намерим много лесно. Ако стигнем до Лондон живи… Какво става, Бари?

— Ей сега.

— Дори ако се вземат предвид халюцинациите, породени от развитието на болестта му, изглежда, лейди Никълсън не е чак толкова невинна, колкото си мислехме досега — призна Дойл.