Списъкът на седемте
- Автор: Frost Mark
- Серия: Артър Конан Дойл #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на седемте». Краткое содержание книги:
— Оттук често скачат хора, нали разбирате — продължаваше да обяснява гидът. — Повечето жени. Разбити сърца. Много, много хора. — Младежът леко поклати глава, дивейки се на това колко шарен е светът.
— Разбирам — отговори Дойл.
— Много тъжно място.
— Да. Много тъжно.
Беше ясна априлска сутрин на 1890 година. Дойл се радваше на успеха си като писател, без да подозира, че това ще преобрази съдбата му. Заедно с Луиз и тригодишната им дъщеря Мери-Луиз бяха дошли на първата си екскурзия в чужбина.
— Някой някога оцелявал ли е? — попита Дойл.
Гидът свъси вежди.
— Една жена. Да. Излезе от реката седем километра надолу по течението. Не си спомням името й.
Дойл кимна. Погледът му се плъзна по разпенената вода.
Малко по-надолу на площадката малката Мери-Луиз се загледа в едно бебе в детска количка.
— Мамо, виж бебето! — извика тя и се наведе да го разгледа по-добре.
Родителите — невзрачна семейна двойка от средната класа — бяха дошли тук на първата си екскурзия след раждането на сина им миналата година. Бащата, Алоис, беше митнически чиновник, а майката, Клара, най-обикновена селска девойка от Бавария.
— Виж му очите, мамо — извика Мери. — Много красиви очи!
Очите на бебето наистина бяха прекрасни. Примамващи. Приковаващи.
— Да, наистина, миличка. Die Augen ist… sehr schon25 — каза Луиз на младите родители, използвайки училищния си немски.
— Благодаря ви — учтиво отговори Клара.
— Wo kommen zie heraus26? — попита Луиз.
— От Австрия — отговори й Алоис, който се притесняваше в присъствието на всеки чужденец, да не говорим за английска дама.
Дойл продължаваше да разговаря с гида до перилата на десетина метра от тях и не чу разговора.
— От Браунау — допълни Клара. — Браунау на Ин.
— Трябва да вървим — обади се Алоис, отсечено кимна на Луиз и хвана Клара под ръка, за да я обърне в другата посока.
— Auf wiedersehen27 — каза Луиз.
— Auf wiedersehen — отговори Клара и сладко се усмихна на Мери.
— Кажи довиждане, Мери — напомни Луиз.
— Довиждане.
Мери се обърна да види къде е баща й и изтича да му разкаже за бебето с необикновените очи, но когато стигна при него, намерението й вече се бе изпарило, също като водната мъгла, която се надигаше от дъното на водопада и се стапяше във въздуха.
Клара се наведе, за да извърти количката и да оправи пеленките на сина си. После му се усмихна и прошепна:
— Komm mit, Adolf28.
25
Очите са… много красиви (нем.). — Б.пр.
26
Откъде сте? (нем.). — Б.пр.
27
Довиждане (нем.). — Б.пр.
28
Хайде, Адолф (нем.). — Б.пр.