Книга на илюзиите
- Автор: Остър Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Игов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книга на илюзиите». Краткое содержание книги:
Не, не вярвам. Вярвам, че човек е мярата на всички неща. И на доброто, и на лошото.
Тогава с теб сме от една религия. Ние сме еднакви, Лосър. Единствената разлика е, че ти се оправяш с парите по-добре от мен. Това значи, че ще можеш да се грижиш за нея. Друго не искам. Погрижи се за Нора и аз ще мога да си умра спокойно.
Поставяте ме в затруднение, сър.
Не знаеш какво значи затруднение, омбре. Ще й направиш предложение до края на месеца, или ще те изхвърля. Схващаш ли? Ще те изхвърля и ще изритам задника ти далеч от проклетия щат.
Хектор му спестил труда. Няколко часа след като излезли от „Синчеца“, той затворил магазина за последен път, прибрал се в стаята си и започнал да си събира багажа. По някое време вечерта заел пишещата машина на хазяйката си и написал писмо до Нора, дълго една страница, като го подписал отдолу с инициалите Х. Л. Не можел да си позволи да остави образец от почерка си, но не можел и да изчезне без обяснение, без да измисли някаква история относно внезапното си, мистериозно заминаване.
Казал й, че е женен. Не би могъл да измисли по-голяма лъжа, но в крайна сметка това било по-малко жестоко от едно директно отрязване. Жена му лежала болна в Ню Йорк и той трябвало спешно да хукне натам, присъствието му било наложително. Нора, естествено, щяла да бъде втрещена, но след като веднъж разберяла, че никога не е имало никаква надежда за тях двамата, че Хектор е бил недостъпен от самото начало, можела да се възстанови от разочарованието без никакви дълбоки белези. О’Фелън навярно щял да прозре измамата, но едва ли щял да сподели това с Нора. Той бил загрижен да защитава чувствата на дъщеря си и защо трябвало да възразява срещу отстраняването на този неудобен господин Никой, който така се бил загнездил в сърцето й? С удоволствие щял да се отърве от Хектор и малко по малко, като отмине пушилката, младият Суийни пак щял да идва на гости, а Нора — да се окопити. В писмото си Хектор благодарил за многото мили неща, които тя била направила за него. Никога нямало да я забрави, така написал. Тя била сияен дух, жена, извисена над всички други жени и самото им познанство през краткия период, който прекарал в Спокейн, променило живота му завинаги. Всичко било вярно и все пак всичко било фалшиво. Всяко изречение било лъжа, ала всяка дума била написана с вяра. Хектор изчакал да стане три часа през нощта, отишъл до къщата й и пъхнал писмото под входната врата — точно както нейната мъртва сестра, Бригид, в подобна ситуация преди две години и половина пъхнала едно писмо под неговата врата.
На следващия ден в Монтана направил опит за самоубийство, каза Алма, и след още три дни опитал пак в Чикаго. Първия път налапал дулото на револвера; втория път го опрял в лявото си слепоочие — но и двата пъти не успял да стигне докрай. В Чикаго отседнал в един хотел на „Саут Уебиш“ в покрайнините на Чайнатаун, и след втория неуспешен опит излязъл навън в лепкавата юнска нощ да потърси къде да се напие. Преценил, че ако излее достатъчно алкохол в организма си, ще събере кураж да се хвърли в реката и да се удави преди изгрев-слънце. Такъв поне бил планът, но малко след като излязъл да търси бутилка, попаднал на нещо по-добро от смъртта, по-добро от непретенциозното проклятие, към което се бил запътил. Това нещо се казвало Силвия Миърс и с нейна помощ Хектор се научил как да се самоубива, без да трябва да довършва работата. Тя и никой друг го научила как да пие собствената си кръв, тя го въвела в удоволствието да поглъща собственото си сърце.
Налетял на нея в една дупка на „Ръш Стрийт“ — видял я да стои до бара, докато поръчвал второто си питие. Не била кой знае какво, но цената, която казала, била толкова мизерна, че Хектор се навил. Така или иначе преди края на нощта щял да бъде мъртъв, а какво по-подходящо от това, да прекара последните часове от живота си с курва?
Тя го завела в „Бялата къща“ отсреща и след като си свършили работата в леглото, го попитала дали иска пак. Хектор отклонил предложението с аргумента, че няма пари за втори рунд, но когато тя заявила, че няма да му иска повече пари, той свил рамене и казал, защо не, и се качил върху нея повторно. Бисът скоро завършил с нова еякулация и Силвия Миърс се усмихнала. Тя го поздравила за изпълнението и го попитала дали смята, че има достатъчно течност да потрети. Не веднага, отвърнал Хектор, но след половин час може би нямало да има проблем. Това не я устройвало. Ако можел да свърши пак след двайсет минути, щяла да му отпусне още един път, но трябвало да го вдигне след десет. Тя извила очи към часовника на нощната масичка. Десет минути от сега, казала, броят се след като голямата стрелка стигне дванайсет. Това била сделката. Десет минути, докато почне, и още десет — да си свърши работата. Но ако в някакъв момент му омекне, трябвало да я обезщети за последния път. Това било наказанието. Три пъти на цената на един, а иначе да кихне паричките за целия сеанс. Е, какво? Искал ли да си ходи сега, или смятал, че ще се справи със задачата?