Ръкописът на Войнич
- Автор: Блейк Ръсел
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СОФТПРЕС
- ISBN: 9786191511846
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Ръкописът на Войнич». Краткое содержание книги:
Това е книга за друга книга и то такава, която никой досега не е успял да прочете и разбере. Става дума за Ръкописа на Войнич - документ добре известен сред криптографите, лингвистите и учените, занимаващи се със Средновековието. Това е една от най-странните творби в света – 250 страници, изпълнени с илюстрации на необикновени растения, астрологични карти, къпещи се “нимфи”, както и съпътстващ коментар на напълно непознат език и азбука.
– Сериозно ли питаш? Автоматично ще се появи прозорец, на който пише, че обработката е приключила. Доста примитивно. След като това стане, ще имам файл с трите най-вероятни комбинации от думи, които ще трябва да преведа. Макар че ако съдя по опита досега, обикновено първото предложение е най-правилно.
Натали въздъхна нетърпеливо и остави лаптопа настрани. Сръбна глътка кафе.
– Кажи сега, какво може да накара една млада жена да стане агент на ФБР? – попита Стивън, като отпи с наслада от своята чаша.
– Честно ли? Идеята ми хареса, след като гледах "Мълчанието на агнетата“, и така постепенно…
Той се вгледа удивено в спокойното ѝ лице.
– Е*аваш ли ме?
За момент на лицето ѝ се изписа усмивка при избора му на думи.
– Имай ми доверие, Стивън, ще разбереш, когато започна да те е*авам. Сега случаят не е такъв.
Той реши да не поема тази топка.
– Постъпила си във ФБР заради един филм?
– Малко по-сложно е, но в общи линии – да. Завърших университета "Дюк"с отличие само за три години и реших да защитя докторантура по право за половината от предвиденото време. В някакъв момент гледах филма и си казах: "Това искам да работя“. След като приключих с правото, кандидатствах в Бюрото и ме взеха. Останалото не е важно.
– Значи освен всичко друго си и адвокат?
– Сега да не ме намразиш.
– Каза, че си била във ФБР пет години, нали?
– На практика, шест, но половината на първата година беше обучение.
– Надявам се, нямаш нищо против, че питам, но на колко си години, Натали?
– Наскоро станах на трийсет и една. Отначало се занимавах с финансови престъпления, но бързо преминах на специализирана полева работа. Финансовите разследвания бяха прекалено скучни. Затова използвах някои хитрини и станах специалист по организираната престъпност. Разкривах поръчкови убийци.
– Защо напусна?
– Не умея да работя в екип, а във ФБР всичко опира до колективна работа и до политиката. Освен това територията там все още е запазена за мъже. Една жена трудно може да расте в кариерата, въпреки че в рекламите си демонстрира равнопоставеност на половете и расите, истината е, че управлението е в ръцете предимно на бели мъже. Обожавах полевата работа, но мразех политическите интриги. Затова напуснах, след като приключих едно голямо разследване. Беше им тъжно да ме изпратят – когато завърших в Куонтико, бях отличена със специалната награда на директора. Бях един от примерите им за успешна кариера. – Тя отпи още глътка кафе. – От две години вече не съм специален агент и почти влязох в манастир, за да служа по-добре на църквата. И ако се чудиш, все още съм девствена – сподели накрая.
Стивън буквално зяпна при това небрежно признание. Натали се усмихна:
– Е, сега вече те е*авам.
Пресегна се и бръкна в хартиеното пликче за кроасан.
Лаптопът изпиука.
– Май е за теб – каза Натали.
Стивън се премести до нея и сложи компютъра в скута си. Бързо отвори един файл.
– Дай си пак телефона да вляза онлайн. Трябва да преведа това от латински.
Натали включи мобилния си телефон към лаптопа и след секунди се свърза в интернет. Стивън вкара данните в автоматичния преводач и записа резултата.
Двамата се втренчиха в екрана.
– Ха! – измънка Натали.
– Казах ти да не очакваш много от този първи етап.
– Какво означава това?
– Моята работа е да разбера.
22
Стивън се почеса по главата. Посланието не звучеше особено смислено.
– "В криптата на свети Януарий, на три крачки от берача на маслини сочи пътникът пътя на пет длани от Тринакрия“ – изръмжа Стивън – Уморен съм. Аз ли не разбирам, или това са пълни безсмилици?
– Спомни си предния текст. На пръв прочит също не ни говореше нищо. Няма ли да провериш в интернет за вероятното място? При базиликата свърши работа.
– Права си, извинявай. Просто силите ми се изчерпват – оправда се той, чувстваше се изтощен.
– Жалко, че не можем да използваме апартамента на Муди. Но при сегашните обстоятелства идеята не е много удачна.
– Меко казано.
– Може да потърсим хотел, след като се съмне. Не е задължително да е в Рим. Или да вземем влак за някъде и да поспим няколко часа, докато пътуваме.
– Знаеш ли какво? Това не е лоша идея. Можем да вземем места за първа класа за някой друг град в Италия и да си починем по пътя. Освен това във влаковете има интернет. Съжалявам, просто тази задача изисква голямо умствено съсредоточаване и когато съм изморен…
– Няма защо да се оправдаваш. Вече не си млад. Разбирам те напълно – каза Натали с равен глас. Стивън я погледна и вдигна вежди. – Пак те е*авам – добави с невъзмутимо изражение.