Сказания за ледената планина

Момичето премигна. Дори не бе видяло как контесата става, но сега облечената в червено жена стоеше до нея, усмихната в престорена любезност.

Четирите ѝ зъба свирепо блестяха.

— Контесо, магията е трудна… — отвори уста Римиел.

— Но пък твоята вълшебница е способна, нали? — прекъсна го Дезире.

— Ще опитам… — прекрати конфликта Алтира. Тя се изправи и постави ръка на слепоочията на контесата.

Мигновено усети преградата, която пречеше на тази жена да излиза през деня. Бе като воал, като погребален саван, който я обвиваше. Тира се опита да го махне, така, както бе направила с Римиел, но установи, че не може да го направи.

Алтира се намръщи? Защо? Когато бе лекувала него, всичко бе станало толкова лесно и естествено. Бе вдигнала воала, сякаш повдига листо.

Но воалът на Дезире тежеше като скала.

Внезапно момичето разбра причината. Тя обичаше Римиел. Любовта ѝ даваше сила. Майка ѝ бе казала нещо такова.

А към тази жена изпитваше само страх.

— Не мога — поклати глава Алтира.

— Защо? — очите на Дезире гневно заблестяха.

— Защото аз обичам Римиел. Той е като част от мен. Много е лесно да му помогна. С вас… с вас едва се познаваме.

Червената дама оголи огромните си зъби. Римиел скочи на крака и за момент Алтира реши, че битката е неизбежна.

Но после Дезире сякаш се умърлуши.

— Ех, любов… — промълви тя. — Емоция, която не познавам. Вероятно тя ще остане тъй далечна за мен, както и дневната светлина. Но нищо, седнете. Бях длъжна да опитам.

И контесата седна на стола си, сякаш нищо не е било.

— Кажете нещо повече за вас, откъде сте?

Римиел ѝ разказа някаква съчинена история: как бил млад благородник, решил да поскита из Ледената планина, и станал вампир след ухапване на странен бял прилеп, долетял от пещерите. Каза, че бил объркан и уплашен, когато Алтира го приютила. Внимателно избегна истории за родителите ѝ, като каза неясно, че те са знахари.

Дезире кимаше разсеяно. На Алтира ѝ се стори, че тя изобщо не го слуша.

— А вие, лейди — попита той, — как станахте една от нас?

— Лична история — махна с ръка тя, — имаше замесен мъж. Това е единственото, което мога да кажа.

И се засмя, сякаш това е много забавно.

— А нямате ли проблеми с Църквата? — попита Алтира. — Те не обичат много такива като Рими… и вас…

Контесата присви очи.

— Така е — каза тя накрая, — но абат Делет, който управлява църковните дела тук, е човек, който обича парите повече, отколкото аз — кръвта. На него му е удобно да има странна благородничка, която стои по цял ден вкъщи и не се меси във властта. Така той управлява целия град и смуче пари от всичко. Някои казват, че Делет е третият най-богат човек в Кралските предели — след Краля и Патриарха.

Римиел кимна.

В това имаше логика. Самият той бе подкупвал много хора, за да остане необезпокояван, докато живееше в по-цивилизованите краища на Кралството. Нищо чудно, че и контесата правеше същото, а абатът бе щастлив от това.

Хората наистина обичаха парите така, както вампирите — кръвта.

— Прощавайте, но днешният разговор ме измори — накрая каза контесата. — Аз предпочитам да спя денем, но нощем чета поезия. Филип ще ви покаже стая, в която да починете.