Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
Ла Фарг се намръщи, но прие доводите. Франция очакваше само някакъв претекст, за да обяви война на Лотарингия, която представляваше католически бастион пред вратите на раздробената от битките Свещена римска империя.
— В края на краищата, всичко това не е от особено значение — заключи Кардиналът. — Госпожа Дьо Шеврьоз участва в заговора, нали така? Добре, ще сложа край на това. Мога да ви кажа, че херцогинята скоро ще бъде арестувана по лесно доказуеми основания.
— Какви, Ваше Преосвещенство?
— За предателство — заяви Ришельо и вдигна ръка в знак, че няма да разкрие нищо повече по темата. — И други, също толкова знатни по рождение, по ранг или богатство, колкото госпожа Дьо Шеврьоз, ще бъдат обезпокоени. Ще започнат извънредни процеси. Ще бъдат произнесени присъди. И ще паднат глави.
Ла Фарг присви вежди. Той сякаш не искаше да разбере казаното.
— Нима ми заповядвате да се откажа да действам, Ваше Преосвещенство?
— Нищо не трябва да попречи на успеха на начинанието, което имам намерение да предприема.
— Но, Ваше Преосвещенство…
— Това са държавни дела, господин капитан.
— Заговорът срещу краля нима е нещо друго?
— Призрачен заговор.
— Заговор, чийто вдъхновител е Алхимика! — възкликна Ла Фарг.
Мълчанието се стовари върху присъстващите като брадвата на палача.
Ла Фарг беше повишил глас, а Кардиналът, който прощаваше доста на стария капитан, замръзна, но в същото време очите му се изпълниха с яростен блясък. Ленкур не посмя дори да въздъхне и видя, че капитанът на Остриетата, притеснен, се опита да се извини.
— Аз… Покорно моля Ваше Преосвещенство да прости дързостта ми.
Ришельо не отговори веднага, постепенно погледът му се успокои и накрая рече:
— Алхимика, да, разбира се… Това име събужда у вас много лоши спомени, господин капитан.
— Така е.
— Разбирам… разгорещяването ви. И на драго сърце ви прощавам.
— Ваше Преосвещенство — рече Ла Фарг спокойно, — разкриването на този заговор означава да бъде предпазен кралят. Но също така — да нанесем ужасяващ удар на Черния нокът, като убием или пленим Алхимика.
— Същевременно трябва много да внимаваме да не се лишим от плодовете на дълги и търпеливи разследвания срещу някои от най-влиятелните личности в кралството. Всичко може да се провали, ако разтревожите херцогинята или съучастниците ѝ с вашите действия.
— Най-важното е да не позволим на Алхимика да вреди, Ваше Преосвещенство. Подобна удобна възможност може би няма да ни се отдаде отново.
— Отлично осъзнавам това. Обаче вие ловувате на дребно и гоните само вашия дивеч, а аз залагам мрежите си отдавна. Ако не преследваме една и съща плячка, може жестоко да изплашите моята, докато сте по следите на своята. А нищо чудно да вървите по петите на несъществуваща сянка.
Ла Фарг замълча. Какви други аргументи можеше да сложи на масата? Ришельо познаваше всички факти, всички цели, всички рискове, всички тайни подбуди, затова щеше да вземе сам решението, което несъмнено би довело до тежки последствия.
Кардиналът се отдаде на размисъл и накрая каза:
— Добре, господин капитан. Тъй като става дума за живота на краля, опитайте се да разкриете заговора, който го заплашва. Вероятно това ще ви отведе до Алхимика, който е враг на Франция, и трябва да го обезвредите.
Капитанът на Остриетата искаше да благодари, но Ришельо вдигна пръст в знак, че не е свършил. И действително продължи:
— Обаче зная отлично, че този враг на Франция е също така ваш личен противник след трагедията в Ла Рошел. Нека това не пречи на точните ви решения. Бъдете внимателен и дискретен. Не си позволявайте грешни стъпки. Не действайте прибързано и най-вече — не смейте поради някаква неумелост да попречите на очакваните процеси…
Ла Фарг прие казаното. Но Кардиналът имаше още какво да нареди:
— Поставям две много важни условия. Първото е да ме информирате за плановете си — за успехите, както и за пораженията.
— Разбира се, Ваше Преосвещенство.
— Второто е да предоставите Сен Люк на моите разпореждания.
При споменаването на това условие — което по същество беше заповед — Ла Фарг остана невъзмутим, но Ленкур се изненада. То потвърждаваше особения статут на мелеза сред Остриетата. Впрочем дали той наистина беше един от тях? Останалите несъмнено го приемаха като най-добрия. Обаче докато те проявяваха известна гордост, че служат под командването на Ла Фарг, той предпочиташе да се държи като наемник, който остава с тях по свой избор и още утре може да си тръгне. Впрочем Ленкур знаеше, че след разпускането на Остриетата Сен Люк беше единственият, когото Кардиналът продължи да използва за тайни мисии. Това не беше случайно.