Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
— Писма — отговори Анес. — Книжа. Всичко, което може да докаже, че сме намерили точната личност… Но нищо не трябва да вземаме, нито да разместваме. Мъжът в никакъв случай не бива да заподозре, че го следим…
— О! Боя се — рече Марсиак със странно глух глас, — че тайната ни вече е разкрита…
Заета с претърсването на кожената торба, младата жена го слушаше разсеяно.
— Какво? — обърна се тя към него след малко.
Вдигна глава и видя гасконеца, който се втурна да преследва някого в коридора. Вероятно наемателя на стаята. Както и да е, не бяха го чули заради бурята, а той и Марсиак се гледаха втренчено, сякаш не можеха да повярват какво става, и сърцата им биеха лудо…
Междувременно поредната мълния доведе до бърз развой на събитията.
Анес се съвзе от изненадата, прескочи леглото и на свой ред полетя подир беглеца.
След като остави наметалото и шапката си в ръцете на Ла Удиниер, кардинал Ришельо — с високи ботуши, с панталони до коленете и сив дублет — свали ръкавиците си и рече:
— След един час трябва да бъда в двореца в Сен Жермен, където ще се срещна с краля и с двора. Така че да бъдем делови, господин Дьо ла Фарг. Ескортът ми ме чака в една горичка на четвърт левга оттук.
Алмадес и Сен Люк слязоха долу при двамата благородници от свитата на Негово Преосвещенство. На първия етаж на „Златния елен“ останаха четирима души — Кардиналът, Ла Фарг, Ла Удиниер и Ленкур — в странно смълчаната и изолирана стая, където миришеше на старо дърво и на прах. Тук-там имаше свещи, чиито пламъци се бяха впуснали в танц на сенките и призрачно осветяваха лицата. Лицето на Ришельо изглеждаше особено изпито, а погледът му пронизваше.
— Какво става със заговора, който Италианката твърдеше, че е разкрила? — запита Първият министър. — Доказан ли е според вас? Ако е така, какво можете да ми кажете за него в този момент?
Ла Фарг се изкашля, преди да отговори.
— Единствената точка, по която Италианката нито за момент не си е променяла мнението, Ваше Преосвещенство, е именно тази. Има заговор и този заговор заплашва трона на Франция.
— Какво представлява той?
— Още не знаем. Но сме почти сигурни, че се ръководи от Черния нокът.
Кардиналът събра пръсти пред тънките си устни.
— Черният нокът, казвате, така ли?
— Да, Ваше Преосвещенство.
— А има ли и други участници?
— Да. Херцогиня Дьо Шеврьоз. И кралицата, Ваше Преосвещенство.
Ла Фарг замълча.
Настъпи мълчание, а през това време Ришельо го гледаше втренчено и продължаваше да държи пръсти пред устните си. Ленкур се опита да остане също толкова невъзмутим, както и капитана на Остриетата, но това му се отдаде трудно; той забеляза вълнение и в поведението на Ла Удиниер.
Индиректно Ла Фарг беше обвинил кралицата в измяна.
— Имате ли доказателства за твърденията си? — рече най-после Кардиналът. — Не доказателства за съзаклятниците, а въобще за съществуването на заговор?
— Така да се каже, почти никакви, Ваше Преосвещенство. Освен предоставените ни от Италианката документи, които свидетелстват, че…
— Тези документи не представляват нищо особено, господин капитан — намеси се Ришельо строго. — Моят специалист по магии ми даде да прочета превода. Те са непълни и доста непонятни. Може дори да се усъмним дали са автентични.
— Италианката трябва да даде показания. Нека я разпитат.
— Невъзможно.
— Невъзможно ли, Ваше Преосвещенство? Но защо?
— Тази жена вече не е на наше разположение — каза Кардиналът прекалено спокойно, но в тона му се усещаше тревога. — След като ни се изплъзна, по време на няколкото часа, които тя прекара на свобода, преди да бъде заловена отново, е успяла да запознае с положението си изключително благонамерени към нея лица…
Докато Ришельо говореше, Ла Фарг си спомни какво беше предрекъл Ленкур и с крайчеца на окото си проследи неговата реакция. Но младият мъж слушаше невъзмутимо. Всевъзможни „Нали ви казах“, съзнателни или не, не бяха характерни за нрава му. Независимо от всичко, беше напълно прав, а в деня, в който Сен Люк намери Италианката, пратеник на папата беше поискал аудиенция при Кардинала, за да обсъдят положението на красивата шпионка.
— Заплахата беше едва прикрита — продължи Ришельо. — Трябваше тя да бъде освободена или обвинена и предадена на съдиите, тоест на господата от Парламента, които щяха да ѝ задават много въпроси и да изразяват възмущението си по известни вам причини. Също така интересите на краля изключваха избухването на скандал, а подкрепата на Светия престол би била полезна за кралството в най-скоро време…