Тревожни хора

– Не разбирам как се е измъкнал от апартамента, баща ми, обмислих всички възможни и невъзможни варианти, но все още не го проумявам...

Джак изведнъж придобива толкова тъжен вид, че баща му веднага се опитва да го ободри, задавайки въпроси.

– Ами кръвта? Как е възможно обирджията да загуби толкова много кръв и въпреки това да... – започва Джим, но неочаквано го прекъсва глас от антрето.

– О, кръвта не е на обирджията – възкликва дежурният полицай небрежно и започва да чопли нещо между зъбите си.

– За какво говориш? – пита Джак.

– Туштълтрълшкръф – казва полицаят, напъхал цялата ръка в устата си, сякаш кръвта изобщо не е толкова важна, колкото хранителния сувенир, евентуално залепнал за небцето му.

Пръстите му се подават обратно, стиснали парченце кашу. Устата се хили весело.

– Моля? – казва Джим с рязко намаляло търпение. Веселият полицай посочва засъхналата по пода кръв.

– Казах: това е театрална кръв. Вижте как е засъхнала, истинската кръв не изглежда така – казва той и вдига парченцето кашу пред себе си, сякаш не може да реши дали да го хвърли, или сложи в рамка като спомена за върховото лично постижение.

– Откъде знаеш? – пожелава да знае Джим.

– В свободното си време си падам малко фокусник. Или, ако трябва да съм честен: в свободното си време си падам малко полицай!

Очакванията му Джим и Джак да се засмеят на шегата, се оказват твърде оптимистични, затова той прочиства гърло малко неловко и добавя:

– Правя представления в старчески домове и така нататък. Понякога се преструвам, че съм се наранил, и използвам театрална кръв. Много съм добър всъщност. Ако ви се намира тесте карти, мога да...