Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
– Какви ги говориш! – възкликна Естел.
– Вероятно е права, считат те за въоръжен и опасен, а такива ги разстрелват на мига – информира Рогер.
Маската се навлажни около дупките за очите.
– Това дори не е истински пистолет.
– Даже не изглежда като истински – съгласи се Рогер, позовавайки се на нечувано всеобхватната си тотална липса на опит по въпроса.
Обирджията прошепна:
– Аз съм идиот. Просто провален идиот. Нямам план. Ако искат, нека ме застрелят. Така и така не мога да свърша нищо като хората.
Обирджията се изправи рязко и с новооткрита решителност тръгна към външната врата.
Ру бе тази, която прегради пътя. Отчасти защото обирджията спомена децата си, разбира се, но и отчасти защото на този етап от живота си до голяма степен разбираше какво е да имаш чувството, че постоянно правиш всичко грешно. (И отчасти, разбира се, защото наистина, наистина, ама наистина обичаше пица.) Затова възкликна:
– Я чакай малко! След всичко това просто ще се предадеш? Можем поне да си поръчаме пица! По филмите полицията винаги носи пица на заложниците. Безплатно!
Естел сключи ръце пред корема си и я подкрепи:
– Нямам нищо против пица. Мислиш ли, че може да ни донесат и някаква хубава салата към нея?
Рогер изръмжа, без да вдига поглед.
– Безплатно? Сериозно ли говориш?
– Сериозно като камъни в бъбреците – обеща Ру. – Във филмите заложниците винаги получават пица! Трябва само да измислим как да се свържем с полицията, за да я поръчаме!
Рогер дълго, дълго, дълго се взираше в пода. После погледна към затворената врата на гардероба в другия край на апартамента, опитвайки да усети присъствието на жена си през нея. Кожата под очите му потръпваше през неравномерни интервали. Накрая, изглежда, реши да действа, тъй като личният му опит сочеше, че нищо добро не е произлязло от твърде много премисляне. Ето защо плесна решително с длани по коленете си и се изправи. Пое инициативата и това стопли цялото му тяло.
– Окей! Ще уредя пица!
Рогер се отправи с маршова крачка към балкона. Естел веднага се прокрадна в кухнята, за да извади чинии. Ру от своя страна отиде до гардероба, за да пита каква пица иска Юлия. Обирджията остана в антрето с пистолета в ръка и измърмори:
– Най-лошите заложници изобщо. Вие сте най-лошите заложници.
43.
Джак и Джим преравят гардероба от горе до долу, но не откриват ни най-малка следа от обирджията. Раклата в дъното е празна с изключение на колекция от повече или по-малко изпити бутилки вино. Не им е ясно що за пияница крие бутилки вино в гардероба, но продължават да търсят. Изкарват навън всички дрехи – костюми и рокли, които изглеждат, сякаш са шити още по времето преди цветната телевизия. Не откриват нищо. Джим е толкова потен, че не забелязва студеното течение вътре. Джак обаче се спира и подушва въздуха стресирано като лабрадор на музикален фестивал.
– Тук мирише на цигари – констатира той, масажирайки цицината на челото си.
– Може някой от заложниците да е запалил цигара скришом, разбираемо е предвид обстоятелствата – спекулира Джим.
– Да, но тогава би трябвало да мирише ПОВЕЧЕ. Никъде другаде в апартамента не се усещаше такава миризма. Все едно някой е пушил тук вътре и после е... проветрил.
– Как е възможно да проветриш в гардероб?
Джак не отговаря, вместо това обхожда методично гардероба в търсене на течението, което първоначално смяташе, че си е въобразил. Внезапно грабва една метална стълба, която лежи преобърната на пода, разчиства купчина дрехи, качва се на стълбата и започва да блъска с длан по тавана, докато накрая нещо поддава.
– Тук има някаква стара вентилационна система!
Още преди Джим да е успял да отговори, Джак пъха глава в отвора. Джим се възползва от случая, разклаща бутилките в раклата и отпива от една, която не е съвсем празна. Защото и виното е издръжливо също като пицата.
Джак виква от върха на стълбата:
– Тук горе има тесен проход, мисля, че течението идва от таванското помещение.
– Проход? Човек може ли да се промуши оттам и да излезе някъде другаде? – пита Джим.
– Дявол знае, много е тясно, но дребен човек може би би могъл... чакай...
– Виждаш ли нещо?
– Опитвам се да осветя другия край, за да видя къде отива, но има нещо по средата. Изглежда... пухкаво.
– Пухкаво? – чуди се Джим притеснено и си мисли за всички животни, които Джак наистина не би искал да открие мъртви във вентилационната шахта.