Глутница ангели

— Ама ти наистина ли си толкова невеж? — учуди се тя.

На нашия етаж имаше още две номерирани стаи и стълбище, което водеше към следващата площадка. Имаше и тоалетна в коридора, от което внезапно ме присви под лъжичката.

— В стаите има бани, нали? — поинтересувах се аз.

Ума вече бе влязла в тяхната стая, а Шобан ме погледна през рамо и се ухили.

— Майната ти! — рекох й.

Оказа се, че стаите все пак си имат бани и тоалетни — е, в най-общия смисъл на думата. Самата стая не беше лоша, бе по-голяма, отколкото бях очаквал, и бе доста чиста, макар и с две много единични легла, сложени на крачка едно от друго. Паху се опита да се докопа до леглото по-близо до прозореца, аз обаче не дремех: скочих и се борих за него като млад лъв. Грабнах диджеридуто, метнах го на другото легло и го изтиках до отсрещната стена, а моето избутах до стената при прозореца. Отворих го възможно най-широко и установих, че влиза приятен ветрец. Прозорецът гледаше към улицата, на която имаше няколко хотели и пансиони. При кръстовището видях малък парк с детска площадка, а ако се наведях, щях да зърна и катедралата с нейните остри кули.

Така наречената баня се помещаваше там, където навремето вероятно е бил дрешникът. Малкият душ и миниатюрните мивчица и тоалетна чиния бяха вместени в пространство, където при нормални обстоятелства ще се поберат най-много костюм с жилетка и поставка за обувки. И въпреки всичко си бе за предпочитане пред възможността да ходя в обща тоалетна в коридора. Много свенлив съм в тези неща, ще знаете.

Изхлузих си обувките и се проснах на леглото. Възглавницата беше удобна точно колкото торба с топки за голф, но матракът се ядваше. Паху се разположи на пода и се запретна да прави някакви упражнения, смътно наподобяващи йогистки. Наведеше ли се в една или друга посока, панталонът му в защитен цвят се смъкваше на кръста, оголвайки горния край на косматия му задник. Извърнах се към стената и затворих очи.

Кой знае как — най-простичкото обяснение е от умора — съм заспал.