Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
В 10,30 московско време самолетът от полет 1248 Норилск — Москва се приземи на Внуково. И първото, което се наби в очите на Турецки, когато си купи новия брой на „Московски комсомолец“, беше набраното с едър черен шрифт заглавие:
Снощи в 22 часа и 10 минути на „Трьохпрудни переулок“ пред сградата на номер 16 бе извършено покушение срещу един от най-известните финансисти на Русия, генералния директор на Народната банка господин И. Н. Дорофеев. Стреляно е два пъти със снайпер от тавански прозорец на съседната сграда, намираща се в основен ремонт. Двата куршума са попаднали в целта, но не са наранили г-н Дорофеев, тъй като са заседнали в бронежилетката, с която предвидливо е бил облечен банкерът.
Убиецът е избягал от местопрестъплението. Води се следствие…
Турецки сгъна вестника, прибра го в джоба на шлифера и излезе от аерогарата. Но преди да се нареди на опашката за автобуса, прекоси площада и обиколи платения паркинг. Синият форд вече не беше там.
Глава четвърта
Странния господин Н.
1.
В кабинета на заместник-директора на МУР полковник Грязнов се провеждаше оперативно съвещание. През открехнатата врата Турецки видя началника на Втори отдел Володя Яковлев и старши оперативния служител Олег Софронов и разсеяно плъзна поглед по майорските звезди върху пагоните на Олег. През април, когато бяха заедно с него в командировка в Иркутск по делото за убийство на професор Осмоловски9, Олег беше капитан. Издигаха се хората! На съвещанието присъстваха още двама души — лейтенант и старши лейтенант, които Турецки не познаваше. Но щом като участваше Яковлев, значи се обсъждаше някакво убийство — именно с подобен род човешка, или по-скоро нечовешка дейност се занимаваше Втори отдел.
Забелязал, че Турецки стои до вратата в съседната с кабинета му стая, Грязнов прекъсна съвещанието, излезе при него и му подаде сива картонена папка.
— Хвърли й един поглед, Денис ме помоли да ти я предам. След двайсетина минути свършваме.
— А той къде е?
— Нима не си ходил в „Глория“?
— Ходих. Но хората му са добре школувани и не ми казаха нищо, бил по задачи.
— Той е в Твер. Замина рано сутринта.
— По дяволите! Защо не вчера?
— Беше зает…
Грязнов остави приятеля си ядосано да се пита с какво ли толкова е бил зает директорът на „Глория“ и се върна в кабинета си. Турецки седна до едно от бюрата и разтвори папката.
Факс от Ню Йорк. 26. VII. 96. Приет в 2,10 московско време. За А. Турецки от К. Уилсън. Превод от английски…
Беше се справила изключително бързо! Само за непълни четири дни. Колко ли траеше полетът от Ню Йорк до Претория — към шест часа? Шест натам, шест обратно и два дни в града. Да, не беше като да се чудиш как да се измъкнеш от Норилск…
Докладвам, мистър Бонд!
И. К. Никитин. Понастоящем гражданин на САЩ, от 1978 г. живее в Ню Йорк. Отказва да стане сътрудник на радио „Гласът на Америка“ и на радио „Свобода“, не поддържа връзки с политическата емиграция. Получава социална помощ — около 300 долара на месец и купони за хранителни продукти. Наема евтина мебелирана стая в Гринич Вилидж. Води типичен руски начин на живот: не работи, пие.
През 1979 г. се запознава с Джоан Мелруни — род. през 56 г. във Ванкувър, завършила славянска филология, която е превела на английски книгата му „Наказателна психиатрия“ и е пристигнала в Ню Йорк, за да получи от него разрешение за публикуването й. През 1980 г. Никитин сключва брак с нея. След като получава американско гражданство, се премества в Канада. Намира работа в геоложка експедиция с база в Томпсън. Кариера: работник-колектор, старши техник, началник-отряд, началник на експедиция. През 1988 г. подписва договор с южноафриканската компания „Никел инкорпорейтид“. Кариера: началник-група, главен геолог, директор на Северната експедиция. Получава 180 хил. долара годишно плюс премии. Отзиви на колегите му и президента на „Ник. инк.“: ерудиран, целеустремен, взискателен, добър професионалист.
Има собствена къща в престижно предградие на Претория. Три деца: синове — Константин — 14 год., Пол — 11 год., дъщеря Олга — 8 год. Добър баща и верен съпруг, за разлика от някои други. В банковата си сметка има около 300 хил. долара. Сметката е обща с жена му. Информацията е получена от Джоан Никитина. От нея за него: никакъв алкохол, никакви наркотици, пуши много. Джоан е най-голямото откритие в геоложката му кариера. Никитин има още една дъщеря от първия си брак, голяма, живее в Ленинград, Джоан знае за нея.
9
Вж. романа на Ф. Незнански „Който стреля последен“. — Б.а.