Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Той ли дойде да ви се обади?
— Не, аз го потърсих. Видях името му в списъка на канадската делегация и отидох при него. Смятах за свой дълг да му разкажа за резултатите от сондирането на Имангда. В края на краищата за тая работа той беше платил висока цена.
— И как реагира, когато му ги съобщихте?
— Откровено казано, доста хладно. Пък и не можех да очаквам друго отношение: за него аз винаги съм бил консерватор и враг. Та казвате, че доста е забогатял?
— Така изглежда — отговори Турецки. — Сега е началник на най-голямата експедиция в ЮАР.
— Радвам се. Много се радвам за него — каза Смирнов. — Той е много талантлив геолог. И е заслужил успеха си.
— Значи тоя Погодин, довереният човек на Никитин, не е идвал при вас…
— Какъв смисъл има да идва? Той знае, че документацията се съхранява в архива в Дома на техниката.
— Значи сигурно е отишъл там — предположи Турецки.
— Можем лесно да го проверим… — Смирнов вдигна слушалката на телефона и набра някакъв номер. — Вера Фьодоровна?… Обажда се Смирнов… Горе-долу, благодаря. Както може да се чувства човек на седемдесет и четири години. Моля ви, кажете ми дали е идвал при вас вчера или онзи ден някой си Погодин?… Как се представи?… Ясно. А от какво се интересуваше?… Не-не, нищо не се е случило… Дадохте ли му адреса?… Ясно. Това е, благодаря ви — затвори и се обърна към Турецки: — Ходил е. Вчера следобед. Интересувал се е от Имангда. По каталога е открил, че липсват пет единици от съхранявания архив. Казали са му, че те очевидно са в личния архив на Гармаш. Представил се е като служител от Министерството на цветните метали.
— Дали ли са му адреса на Гармаш?
— Те не го знаят. Казали са само, че живее в Твер.
— Гармаш има ли телефон?
— Няма.
— Какво представлява тази документация за сондажите?
— Шест доста дебели папки колкото счетоводни книги. Плюс анализите.
— Вашият телефон има ли автоматична връзка с Москва?
— Разбира се.
— Ще ми разрешите ли да се обадя? Мога и от хотела, но се опасявам, че не бива да губя време.
— Значи според вас нещата стават напълно сериозни?
— Не е изключено. Разбира се, ще ви оставя пари за разговора.
Смирнов иронично се усмихна.
— Пенсията ми не е голяма, но все някак ще понеса този разход. Обадете се.
Директният телефон на Денис в „Глория“ не отговаряше. Вкъщи също го нямаше. Турецки се обади в приемната на агенцията и дежурният му обясни, че Денис Андреевич е излязъл по работа и не се знае кога ще се върне. Турецки набра номера на заместник-директора на Московската криминална милиция и с облекчение чу:
— Полковник Грязнов слуша.
— Слава, аз съм, Турецки. Запиши си едно име: Алексей Сергеевич Погодин. Намери адреса в нашата справочна служба и провери дали такъв човек работи в Министерството на цветната металургия. Пътувал ли е напоследък в чужбина. Ако не работи в министерството, то къде? Въобще трябва ми всичко, което успееш да научиш за него. И още: Тимофей Евсеевич Гармаш, Твер, улица „Заречна“, номер петдесет и четири. Щом се появи Денис, нека незабавно да замине за Твер. Незабавно. Да вземе от този човек документацията, която му е предал бившият началник на норилската експедиция Владимир Семьонович Смирнов. Записа ли? Момент!… — прекъсна разговора Турецки, забелязал предупредителния жест на Смирнов.
— Нека каже: „Историята се прави от архиварите“ — поясни Смирнов в отговор на въпросителния поглед на Турецки. — Иначе Гармаш няма да му даде документите.
— И Денис да не пропусне да каже: „Историята се прави от архиварите“ — повтори в слушалката Турецки. — Нямам представа. Очевидно е парола. Иначе няма да получи документите. Това е. Има ли нещо ново?
— Има.
— Какво?
— Не е за разговор по телефона. Кога се връщаш?
— С първия полет, който успея да хвана.
— Тогава доскоро.
— С кого разговаряхте? — попита Смирнов, когато Турецки затвори.