Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Пък и е момче — отбеляза Хукс.
— Освен това не намерихме тялото, което е съществена разлика.
— Не че откривам някакъв особено ясно изразен модел — продължи Хукс. — Какво общо откривате между дете на дипломат от Уест Ел Ей и градска въртиопашка? — Той поклати обръснатата си глава. — Луда работа. Истории от зоната на здрача — нещо му хлопа дъската на тоя тип, нали, докторе? Как мислите, това DVLL има ли нещо общо с дявол?
— Възможно е — отвърнах. — Но въпреки разликите, Латвиния и Айрит си приличат в някои отношения: и двете са с леко изостанало развитите, тийнейджърки от неанглоезични семейства, фактът, че убиецът се е спрял на деца с увреждания, показва, че презира слабостта у другите, а може би и у себе си.
— Убиец инвалид?
— Или пък маниак на тема сила и слабост. Доминация. Това би могло да издава безсилие в собствения му живот.
— Нещастник, който убива — обобщи Макларън. Дръжката на лъжицата се скри в огромната му длан.
— Реймънд Ортис също е бавноразвиващо се дете — допълни Алварадо. — Но нали е момче… обикновено като избират момчета, не закачат момичета.
— Обикновено — отвърна Хукс, — като избират бедни деца от центъра, не закачат богаташчета от предградията. Обикновено, като обесят един, не оставят следващата жертва просната на земята. Тъй че дори да има някакъв шаблон, на мен определено ми убягва.
Обърна се към мен.
— Може би шаблонът се заключава в упоритото избягване на всякакви шаблони — предположих. — За да ви надхитри. Често пъти серийните убийци сериозно изучават полицейските процедури и дори събират списания с истински случаи за стимул. Възможно е този също да ползва помощен материал. Изучил е правилата, за да ги нарушава. Променя начина на действие и се мести от квартал на квартал, но това са все повърхностни промени.
— Какво разбирате под „повърхностни“? — попита Алварадо.
— В същността си престъпленията остават едни и същи. Това е запазената му марка. Сексуалните убийци са психологически закостенели и се нуждаят от определена структура. В конкретния случай тя се базира на умствено увредени тийнейджъри и оставянето на посланието DVLL. Може би е нещо лично, което само той разбира, или заяждане, а дори и двете. За сега обаче избягва да се изтъква — бележките са оставени толкова дискретно, тъй че надали изобщо е очаквал някой да ги открие. И това е предимство в полза на добрите. Той дори не знае, че някой е направил връзката.
— А на твоята бележка, Майло — поиска да знае Макларън, — „Инспектирано от номер 11“, това на самия лист ли е написано, или е напечатано допълнително?
— Изглежда като да е на самия лист, но със съвременните компютри и принтери е трудно да се определи. Пратих я за анализ и може би от лабораторията ще ми кажат по-точно. Както и да е, донесъл я е предварително, защото DVLL е написано с различен шрифт, от лабораторията казаха, че сигурно е на компютър, но не си представям някой, който е тръгнал да убива, да помъкне и компютър.
— Ами човек никога не знае — отбеляза Хукс. — Вече произвеждат такива миниатюрни лаптопи. А и господин докторът смята, че убиецът е правил снимки на жертвата. Тъй че ако е имал фотоапарат, защо да не си е носел и компютър? Сигурно е имал цяла кола с каква ли не техника.
— Или цял микробус — поправи го Алварадо. — Тия типове много обичат микробуси.
— А-ха.
— Аз все се оглеждам за микробуси. В случая с Реймънд със седмици проверявах микробусите в квартала — глоби за неправилно паркиране и какво ли не. Така и не открих убиеца, но много бяха превърнати в походни спални и дори попаднах на един турчин, който имаше белезници и инструменти за кражба.
— Има си хас — намеси се Макларън. — Всеки добре оборудван убиец има я микробус, я каравана. Сигурно има каталог за поръчка.
— Та значи, DVLL е нещо важно за него, макар че не иска да го изтъква — заключи Майло.
— Или сега започва и трупа увереност — обясних аз, — или е прекалено страхлив и ще продължи да оставя скрити послания. Фактът, че се е спрял на изключително уязвими жертви, издава страхливост.
На вратата се почука и Майло викна:
— Влизай, Сали.