Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Крадецът на закуски [bg]
Крадецът на закуски [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крадецът на закуски [bg]

Электронная книга - «Крадецът на закуски [bg]». Краткое содержание книги:

Аз не пиша трудно. Напротив, за мен е удоволствие да пиша. Но не изпитвам ли радост от писането, спирам. Ако страницата не диша и не върви леко, веднага я изоставям. Третият роман на Андреа Камилери от поредицата за комисар Монталбано не просто „диша“, а задъхано препуска през събитията. Тунизийски моряк е застрелян на малък рибарски кораб, покосен от неочаквана стрелба на бреговата охрана. Възрастен мъж е убит с нож в асансьор. И вместо да търси истината за тези загадъчни случаи, полицията мобилизира целия си състав за залавянето на дете, заподозряно в кражба на закуски. Поне така изглеждат странните действия на Монталбано, който никога не е бил толкова бесен. Докато се разбере, че странностите и гневът му имат своите страховити основания…
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 85
Перейти на страницу:

Монталбано се почувства все едно го разтърси електрически ток.

— Торторела и Галуцо вече заминаха. Галуцо се обади току-що, каза да ви предам, че е същата старица, която е придружил до дома ви.

Айша.

Ударът, който Монталбано си нанесе в лицето, не беше толкова силен, че да му изкърти зъбите, но устната му се разкървави.

— Ама какво ви прихваща, комисарю? — попита го изумено Фацио.

Разбира се, Айша също се явяваше свидетел, както и Франсоа, но той беше изострил вниманието си само към момченцето. Лайнар, ето какво беше той. Фацио му подаде салфетка.

— Избършете се.

* * *

Айша изглеждаше като превит вързоп в основата на стълбището към стаята, обитавана някога от Карима.

— Изглежда, е паднала и си е счупила врата — каза доктор Паскуано, който беше повикан от Торторела. — Ще мога да кажа повече едва след аутопсията. А за да накараш да полети старица като тази, е достатъчно само леко побутване.

— А Галуцо къде е? — Монталбано се обърна към Торторела.

— Отиде в Монтелуза да говори с тунизийката, у която мъртвата е била на гости. Трябва да я разпита какво е накарало старицата да се върне тук, дали някой не й се е обаждал.

Докато линейката потегляше, комисарят влезе в къщата на Айша, повдигна камъка близо до огнището, взе спестовната книжка на приносител, издуха прахта от нея и я сложи в джоба си.

* * *

— Комисарю! — Беше Галуцо. Каза, че никой не се е обаждал на Айша. Била се е вторачила в идеята, че трябва да се върне в дома си. Събудила се в ранни зори, взела автобуса и не могла да избегне срещата си със смъртта.

* * *

Като се върна във Вигата, преди да отиде в полицейското управление, мина през кантората на нотариуса Козентино, който му беше симпатичен.

— Кажете, комисарю.

Монталбано извади спестовната книжка и я подаде на нотариуса. Той я отвори, погледна я и след това попита:

— Какъв е проблемът?

Монталбано се забърка в много сложно обяснение, защото искаше някак половинчато да съобщи истината на нотариуса.

— Струва ми се, че разбрах — обобщи нотариусът Козентино, — тези пари принадлежат на госпожа, която предполагате, че е мъртва, следователно неин наследник е непълнолетният й син.

— Правилно.

— Бихте искали тези пари да бъдат сложени под запрещение по някакъв начин и детето да може да ги притежава едва след като навърши пълнолетие.

— Точно така.

— Извинете ме, но защо не задържите спестовната книжка у вас, а когато дойде моментът, вие самият да му я дадете?

— И кой може да каже дали след петнайсет години все още ще съм жив?

— Така е — каза нотариусът. След това продължи: — Нека да направим така, сега си вземете книжката, аз ще проуча казуса и ще се видим след седмица. Може би ще е добре да ги сложите на срочен влог, за да носят лихви тези пари.

— Направете го вие — каза Монталбано, ставайки.

— Вземете си книжката.

— Задръжте я. Възможно е да я загубя.

— Почакайте да ви дам разписка.

— Ама моля ви се!

— Още едно нещо само…

— Кажете, господин нотариус.

— Вижте, необходимо е сигурно потвърждение за смъртта на майката.

От полицейското управление се обади вкъщи. Ливия се приготвяше да тръгва. Сбогува се доста студено с него, поне така му се стори. Не знаеше какво да й каже:

— Мими дойде ли?

— Разбира се. Чака ме в колата.

— Приятен път! Ще ти се обадя довечера.

Трябваше да действа и да не се оставя да бъде повлиян от мъката на Ливия.

— Фацио!

— Заповядайте.

— Отивай в църквата на погребението на Лапекора, което трябва вече да е започнало. Вземи и Гало. На гробището, докато изказват съболезнования на вдовицата, се доближи до нея и й кажи с възможно най-мрачното си изражение: „Госпожо, трябва да ни последвате в полицейското управление“. Ако започне да прави сцени и я обземат капризи, не изпитвай никакви скрупули, качвай я в колата насила. А, още нещо, на гробищата със сигурност ще бъде и синът на Лапекора. В случай че се опита да защити майка си, сложете му белезници.

* * *

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА — ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС“

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 85
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)