Дяволът държи свещта [bg]

Зачетох високо.

— Днес от Централната болница разказаха историята на една жена, която на първи септември се е свързала със спешното отделение заради бебето си.

Андреас изглеждаше, сякаш му е скучно, или може би спеше. Но знаех, че слуша, виждах го по лицето му — часовете бяха станали дълги там, долу, в избата. Не му оставаше друго, освен да вземе малкото, което можеше да получи.

— Лекар прегледал детето и заключил, че всичко е наред. Жената си тръгнала успокоена.

Сега той дишаше бързо и леко, почти като дете.

— По-късно вечерта жената се обадила в Централната болница. Била намерила детето мъртво в леглото.

Най-накрая той отвори очи.

— На въпроса дали детето е било жертва на насилие, или е падало, жената отговорила, че същия ден, докато се разхождала по брега при Фюрулун, двама млади мъже се нахвърлили върху количката и грабнали чантата й. В бъркотията бебето, момченце на четири месеца, паднало от количката и си ударило главата. Тя разказала…

От Андреас се чу ахване. Очите му се взираха в мен като два черни кладенеца от ужас. Гледах го учудено, но така и не проумявах неговата съпричастност. Защо се уплаши от тази история. Сякаш тази чудовищна случка му направи впечатление. Има надежда, помислих си.

— Тя разказала, че непосредствено след удара детето заплакало нормално, но в последвалите часове спало много. Полицията започва усилено издирване на двамата мъже, навярно причинили индиректно смъртта на бебето. В Съдебна медицина ще бъде направена аутопсия на момченцето. Това е обичайната процедура при случаи на внезапна детска смърт, но целта на експертизата е да разкрие дали то е починало от травми по главата в резултат на падането.

Спрях и се обърнах към него.

— Искаш ли още вода?

Погледна ме. Какви очи! Никога не бях виждала нещо подобно.

— Мъртво? — прошепна той. — Бебето мъртво ли е?

Кимнах.

— Така пише. Намерила го в леглото. Но не са сигурни. Може да е било внезапна детска смърт. Когато ни отворят — продължих замислено, — тогава откриват какво ли не. Как сме живели, как сме се хранили. Не е ли странно?

По лицето му премина спазъм.

— Малко момченце — продължих, — на четири месеца. Защо не са стояли надалеч от младата майка с количка? Страхливци. Искаш ли още вода?

— Искам чук в главата — простена той.

Продължих да седя мълчаливо и да го наблюдавам.

— Със Зип ли беше? Заедно ли дойдохте тук?

Той ококори очи ужасен.

— Откъде знаеш? Откъде, по дяволите, знаеш името му? Как… — Избухването го накара да простене. — Разкажи ми! — извика дрезгаво. — Откъде знаеш!

— Всичко знам — отговорих сухо.

Хареса ми изражението му точно в онзи момент, пълното му объркване. След минута се смени с друго.