Последната императрица [bg]

Цъ Си запази безизразна физиономия, но вътрешно се усмихваше като млада чилин. Ринчен бе реагирал точно така, както се беше надявала.

— Прав сте — окаяно рече тя. — Нямах представа за способностите ви и съм смутена от избухването си. Моля, приемете извиненията ми.

Монголският господар обиколи императрицата, вдишвайки сладкия аромат на парфюма й, след което се върна при трона си. Едва ли можеше да е по-щастлив. Най-желаната жена на света стоеше пред него и определено се нуждаеше от военните му умения и мъдрост. В замяна той щеше да си получи удоволствието и да я насили, докато му се покори напълно. Но още по-важното беше, че воин с умения като неговите, онзи синеок предател, водеше червените дяволи към Тунджоу. Достойният противник най-сетне идваше да се сблъска с него. Неизбежното сражение, което със сигурност щеше да се разрази между великите армии, щеше да е кулминацията на живота му като монгол. Страстта и конфликтът бяха най-ценните неща в света на Ринчен. И колкото неуловими бяха в живота му преди, сега те стояха пред него ярки като слънцето. Монголският господар щеше да има своя шанс за безсмъртие, като се изправи открито пред тях и ги победи на всяка цена.

— Привличате врага твърде близо до Сина на небето — каза Цъ Си.

— Най-силни сме при сърцето си — уверено отвърна Ринчен.

— По-силни ли сме, отколкото когато се изправихме срещу червените дяволи при крепостите Дагу?

Ринчен усука мустак около пръста си.

— Въпреки предупрежденията ви не бях сигурен за уменията на синеокия и затова той спечели при крепостите. Видях го с очите си от стените на крепостта Жен. Този човек върви плътно до Елгин. Прилага теориите на Сун Дзъ, сякаш ги познава на пръсти. Стратегията му е решителна и смазваща. Крепостите Дагу не бяха изгубени заради провал от моя страна; те бяха превзети заради блестящите умения на синеокия генерал. Този човек няма нито един от недостатъците на колониалните нашественици, а изглежда е тяхна пълна противоположност. Той показва мъдрост и сдържаност и атакува там, където знае, че сме най-слаби.

— Щом е толкова силен, можем просто да му пратим убийци — възрази Цъ Си. — Така проблемите ни ще изчезнат в прахта заедно с кръвта му.

— Как смеете да предлагате подобно нещо! — изрева Ринчен в пълно противоречие със собствените си действия. — Този човек е майстор в много отношения! Не му е писано да умира с такава безславна смърт! Той не само е великолепен военачалник, но и явно е трениран в изкуството на монасите от Шаолин. — Ринчен изтегли сабята си и провери остротата й с палец. — Той ще умре от моята сабя, в битка. Това е съдбата му.

Цъ Си се изненада да чуе подобно откровение. Явно синеокият беше оставил неочакван и неизличим белег върху монголския генерал.

— Само вие можете да го победите — с огромно коварство рече тя. — Именно затова ви призовах да помогнете на Средното царство.