Последната императрица [bg]

Ян си даде сметка, че ако възрази на Цъ Си, дори влиянието на Су Шун няма да го спаси. Тя беше императрица на Западния дворец и арогантното искане на Су Шун вече бе изложило евнуха на опасност от сериозно бичуване. Осъзнавайки, че няма друг избор, той само протегна ръце към императрицата в знак на почит, поклони се, обърна се и бързо се затътри навън.

— Мъдро ли беше това? — тихо попита принц Кун.

— Ако Су Шун има важна новина, няма да позволя този коварен евнух да му докладва нито за моята, нито за вашата реакция — отвърна Цъ Си.

Му Ин нервно потърка длани.

— С приближаването на варварите Синът на небето се съветва все повече със Су Шун. Той използва провала ни на бойното поле, за да забие клин между вас и Сина на небето. И успява.

— Няма да успее — стоически заяви Цъ Си.

— Въпреки това дълбоко съжалявам, че евнухът Ян ни видя тук — каза принц Кун.

— Вие сте с императорска кръв — отвърна Му Ин. — Няма от какво да се боите.

Великият евнух Ли Лиен се затътри по пода на главната зала и се поклони на императрицата.

— Нося вестта от Су Шун. Той ви съобщава, че Сенге Ринчен трябва да бъде наказан за загубата на Тиендзин и укрепленията Дагу. Синът на небето е обявил, че той трябва да върне триокото пауново перо.

Цъ Си започна тихо да се смее, за да покаже презрението си към опитите на Су Шун да съсипе монголския господар. Триокото пауново перо се даваше от двора на Цин като най-висока чест за един военачалник и отнемането му означаваше опозоряване на монголския господар. В действителност искането я беше уплашило. То щеше да предизвика негодуванието на Ринчен и още повече да подсили желанието му за измяна. Вече беше абсолютно задължително Сиен Фън да остане в Забранения град. Избягаше ли, Ринчен щеше да има чудесна възможност да завладее града за себе си.

Тактиката на Су Шун беше много коварна. Той се опитваше да неутрализира монголския господар, като атакува гордостта му, тъй като знаеше, че Цъ Си ще бъде онази, която ще трябва да го умилостиви. Су Шун обаче не разбираше, че заплахата от червените дяволи е съвсем реална — и че техният синеок китайски съветник не бива да се подценява. Войната така или иначе беше неизбежна. Су Шун играеше наистина опасна игра. Беше се прицелил в позицията на регент и така излагаше на риск сигурността на династията Цин.