Смъртоносно [bg]

Стърбридж се намръщи.

— Определено прилича на нея.

— Не, не прилича — отвърна Ариа. — Не съм го извършила.

Стърбридж направи X с показалците си.

— Не искам да слушам! — пропя той. След това плъзна купчина листове по бюрото. — Ако искате да стоите по-далеч от затвора в Ямайка, подпишете документите, че пледирате невменяемост. Аз ще ви осигуря психиатрична оценка. Не е чак толкова зле. Има голяма вероятност да се озовете в някоя от онези луксозни психиатрични клиники, като всички разходи се поемат от държавата.

— Като „Убежището в Адисън-Стивънс“ ли? — попита предизвикателно Ариа.

Очите на Стърбридж грейнаха.

— Точно така! Чувам, че храната там е страхотна.

Ариа затвори очи и се насили да диша спокойно.

Майк бутна листовете обратно към Стърбридж.

— Благодаря ви за отделеното време, но откачилият сте вие, човече. — Той издърпа тетрадката от ръцете на адвоката и улови Ариа за ръката. — Да вървим.

— Ще съжалявате! — извика Стърбридж, докато се отдалечаваха по коридора.

— Извинявай — каза Майк, бутвайки люлеещата се врата. Изглеждаше отчаян. — Ако знаех, че това е целта му, никога нямаше да те докарам тук.

— Няма проблем — промърмори Ариа, втренчена безизразно в група дебели лелки, които се бяха събрали пред „Кървс“. Край с надеждите за кадърен адвокат.

Телефонът изжужа в джоба й. Тя го извади и погледна съобщението. Подхващам отново лова — беше написала Емили. — С мен ли сте или не? Хана беше отговорила утвърдително. Минута по-късно Спенсър също отговори с да.

— Какво е това? — попита Майк, навеждайки се към нея. Ариа се накани да прикрие екрана, но брат й вече беше видял съобщението. Лицето му грейна. — Да. Отново тръгвате след Али?

— Ти няма да се намесваш — рече бързо Ариа.

Майк клюмна.

— Защо не? Знам всичко. Мога да помогна. Няма какво да губиш.

Ариа затвори очи.

— Съжалявам — отвърна тя. — Просто не мога да ти позволя.

Лицето му посърна.

— Ще използвам безсмъртните думи на онзи откачен адвокат: ще съжаляваш.

Ариа прибра телефона в джоба си. Не, щеше да съжалява, ако му позволеше да й помогне. Вече беше загубила достатъчно. Не можеше да си позволи да изгуби и брат си.