Когато дойде паякът [bg]

Въпросът зададе Джери Скорс. Не ме изненада, че не вярва на Сонеджи/Мърфи. Не признаваше номера с раздвоението на личността.

— Какво ще спечели, ако разправя опашати лъжи? — попитах аз всички. — Твърди, че не е отвличал децата. Че не е стрелял по никого в „Макдоналдс“. — Местех погледа си от лице на лице. — Твърди, че е добродушен средностатистически американец от Делауер на име Гари Мърфи.

— Ще пледира временна невменяемост. — Рейли изрече на глас това, което беше в мислите на всички ни. — Ще го изпратят в някой уютен приют за душевноболни в Мериленд или Вирджиния за срок от седем до десет години. Можем да се обзаложим, че всичко това му е прекрасно известно, Алекс. Достатъчно ли е умен, достатъчно добър актьор ли е, за да убеди съда в този номер?

— Засега съм говорил само веднъж с него, по-малко от час. Мога само да кажа, че е много убедителен като Гари Мърфи. Струва ми се, че е истински МШЛ.

— Това пък МШЛ какво е? — попита Скорс. — Сега вече нищо не разбирам.

— Много популярен термин в психологията — поясних аз. — Ние, психоаналитиците, като се съберем, само за МШЛ си говорим. Ще рече Много Шибан Луд, Джери.

Всички около масата се разсмяха с изключение на Скорс. Сампсън му беше измислил прякор — Гробаря Скорс. Беше всеотдаен в работата си и добър професионалист, но без никакво чувство за хумор.

— Много Шибано Смешно, Алекс — обади се най-после той. — МШС.

— Ще можеш ли да се видиш отново с него? — попита Джези.

И тя като Скорс бе добър професионалист, но компанията й беше къде-къде по-приятна.

— Ще мога. Той иска да ме види. Може би ще успея да разбера защо, по дяволите, пожела аз да свърша работата във Флорида и защо играя главна роля в кошмара му.