Когато дойде паякът [bg]

Поръчахме си и късна вечеря.

Момчето, което я донесе, очевидно се чувстваше неловко, докато ни сервираше пред камината. Не успя да отвори съда, който държеше храната топла, и едва не изтърва подноса. Явно никога не беше виждал живо, дишащо табу.

— Успокой се — каза му Джези. — И двамата сме ченгета и всичко е съвсем законно. Честна дума.

Приказвахме си още час и половина. Също като едно време, когато бях малък и някой приятел оставаше да преспи у дома. Полека-лека съвсем се отпуснахме. Вече нямаше недомлъвки. Накара ме да й разправя за Деймън и Джейни и не ми даде да млъкна.

Ядохме печено телешко и нещо като самозабравил се йоркширски пудинг21. Изобщо не ни интересуваше какво дъвчем. Джези взе да се смее, след като преглътна последния си залък. Аз също. Тази нощ все ни избиваше на смях.

— Защо изядох всичко това? Та аз мразя йоркширски пудинг. Господи, най-сетне да се позабавляваме малко!

— А сега какво? — попитах я аз. — Какво ще правим в духа на празничното настроение?

— Не знам. Ти какво предлагаш? Хващам се на бас, че в главната сграда имат някакви игри като „Монополи“ и „Не се сърди човече“. Аз съм една от стотината живи хора, които знаят правилата на старата индийска игра „Парчизи“.

Протегна врат, за да погледне през прозореца.

— Или да се разходим покрай езерото. И да си попеем „Зимна приказка“.

— Защо не се попързаляме на кънки? Факир съм на кънките. Това имаше ли го в доклада на ФБР?

Джези се засмя и се плесна по коленете.

— Ето какво искам да видя. Бих дала всичко, за да те видя как караш кънки.

— Забравих си кънките обаче.

— Е, добре. Какво тогава? Прекалено много те харесвам и твърде много те уважавам, за да допусна да си помислиш, че ме интересува само тялото ти.

— За да бъда напълно честен и искрен, ще ти призная, че донякъде се интересувам от твоето тяло — казах аз.

Целунахме се и ми беше хубаво. Огънят пращеше, шампанското беше леденостудено. Огън и лед. Привличане на противоположностите. Прериен пожар.

Не заспахме до седем сутринта. Дори отидохме до езерото и се попързаляхме по обувки на лунна светлина.

В средата на езерото Джези ме целуна. Истинска целувка. Като голямо момиче.

— О, Алекс — прошепна тя до бузата ми. — Мисля, че ще имаме големи неприятности.