Танц с дявола
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
А после връзката бе прекъсната.
Лицето на Зарек придоби сурово изражение и той отдръпна ръката си.
— Не искам да ме променят. Нито ти, нито който и да било.
И с гневно ръмжене той мина покрай нея и излезе навън. Астрид направи нещо, което не беше правила никога в живота си. Изруга.
Проклет да беше, че не остана. Проклет да бе, задето беше толкова глупав.
— Казах ти, че е упорито копеле.
Астрид се обърна и видя М’Адок, застанал зад нея, да се взира през вратата след Зарек, който, все така без риза, си пробиваше път през снега.
— Колко отдавна подслушваш? — попита Астрид.
— Не много. Знам кога не бива да се натрапвам в един сън.
Астрид присви очи.
— Надявам се да е така.
Без да обръща внимание нито на нея, нито на неизречената и заплаха, М’Адок се приближи до вратата, за да проследи с поглед Зарек, който продължаваше да гази в снега.
— Е, какво ще правиш сега? — попита той.
— Ще го напердаша, докато не му дойде умът.
— Няма да си първата, опитала се да го стори — сухо каза М’Адок. — Работата е там, че той е свикнал и това не му действа.
Астрид въздъхна уморено. Прав беше.
— Не знам как да постъпя — призна тя. — Когато става дума за него, се чувствам толкова безпомощна.
В бледите искрящи очи на М’Адок припламна мъдрост.
— Не биваше да го улавяш в това царство. Нито пък себе си. Опасно е да оставате тук твърде дълго.
— Знам. Но какво друго можех да сторя? Твърдо беше решил да си тръгне от къщата ми, а знаеш, че не можех да го допусна. — Астрид поспря за миг и го погледна умоляващо. — Нуждая се от съвет, М’Адок. Ще ми се да можех да поговоря с Ахерон. Не познавам друг, който би могъл да ми каже повече за Зарек.
— Не е вярно. Зарек също би могъл да ти каже.
— Но няма да го направи.
Ловецът на сънища срещна погледа и.
— Значи се предаваш?
— Никога.
М’Адок я дари с една от редките си усмивки, от което Астрид разбра, че източва емоциите й.
— Така и предположих. Радвам се, че вече не се чувстваш обезкуражена.
— Но как да го достигна? Готова съм да приема всякакви идеи и предложения.
М’Адок протегна ръка и върху дланта му се появи малка тъмносиня книжка, която той и подаде.
Астрид пое „Малкият принц“ и се загледа в него.
— Това е и неговата любима книга — каза М’Адок.
Нищо чудно, че можеше да я цитира с такава лекота.
М’Адок направи крачка назад.
— Това е книга за разбито сърце и за оцеляване. Книга за магия, надежда и обещания. Странно, че докосва сърцето му, нали?
С тези думи М’Адок излезе от съня им. Астрид запрелиства книгата и видя, че беше отбелязал някои пасажи.
След това затвори вратата и като се усмихваше, отиде до удобното кресло, което изведнъж се бе появило в колибата. Всички богове на съня обичаха да говорят с гатанки и метафори. Рядко казваха каквото и да било направо, а вместо това караха хората сами да откриват отговорите.
М’Адок, главният Ловец на сънища, и беше оставил ключа към проблема и между кориците на тази книга.
Ако това щеше да й помогне да разбере каквото и да било за Зарек, тя щеше да прочете всичко, което М’Адок беше подчертал.
И може би тогава щеше да има надежда за спасяването на Зарек.
8
Джес се шмугна в малкия магазин и се отърси като мокро куче, скрило се от дъжда. Ама че нетърпим студ цареше тук, на север.
Как изобщо Зарек беше оцелял в това място преди появата на централното отопление? Не можеше да не отдаде заслуженото на своя приятел. Човек трябваше да е корав и опасен, за да си създаде дом тук, без никаква помощ от приятели или скуайъри.
Самият той би предпочел да го пребият и да го хвърлят в леговището на гърмящи змии.
Възрастният мъж зад щанда му се усмихна с разбиране, сякаш знаеше защо Джес беше изругал в мига, в който прекрачи прага. Мъжът имаше гъста сива коса и прошарена брада. Старият му зелен пуловер имаше бримки тук-там, но въпреки това изглеждаше топъл и удобен.
— Мога ли да ви помогна?
Джес смъкна надолу шала, който беше увил около лицето си, и кимна кратко и дружелюбно. Добрите обноски повеляваха да свали черната си каубойска шапка, когато се намира на закрито, но проклет да беше, ако го направеше и позволеше и един грам от топлината на тялото му да избяга. Той се нуждаеше от всяка частица от нея.