Всичко живо е трева

— Не си беше плащал телефона три месеца — изписка Престън. — Ти даже…

— Том! — сряза го адвокатът Никълс сърдито. Том намусено се облегна назад.

И аз започнах да разказвам всичко поред — за Грант Пияницата, за телефона, който намерих върху бюрото си, за това. Което ми довери Алф Питърсън, за това как отидох в бараката на Пияницата. Казах им всичко освен за Джерълд Шърууд и че именно той правеше телефоните. Чувствувах, че нямам право да им казват за това.

Попитах ги:

— Има ли въпроси?

— Има, много — отговори адвокатът Никълс, — но първо разкажи всичко до края. Някой да е против?

— Аз не съм — изсумтя Хиги Морис.

— Но аз съм. — каза злобно Престън. — Джерълд ни каза, че Нанси е говорила с Брад. Но не спомена как е направила това. Тя разбира се, е използувала един от ония телефони.

— По моя телефон — каза Шъруурд. — Имам един такъв от години.

— Никога досега не си споменавал подобно нещо, Джерълд — рече Хиги.

— Не съм се сетил — отвърна рязко Шъруурд.

— Струва ми се — каза Престън, — че тук много неща са ставали, а ние нищо не сме знаели за това.

— Ти си абсолютно прав — рече отец Фланъгън. — Но аз останах с впечатлението, че този млад човек едва започва разказа си.

И аз продължих. Стараех се да разказвам точно както беше и да предам и най-малките подробности.

Най-после, когато свърших, никой не помръдна — може би те бяха зашеметени, потресени, може би не вярваха на всичко, но за една малка част поне вярваха, че е истина.

Отец Фланъгън неловко се размърда.

— Ей, момче — попита той, — сигурен ли си, че това не халюцинация?

— Аз донесох със себе си машината на времето. Това поне не е халюцинация.

— Да, не можем да отречем, че тук стават някои странни неща — рече Никълс. — Това, което ни разказа Брад, не е по-странно от преградата около Милвил.

— Никой не може да управлява времето! — изкрещя Престън. — Времето, това е… то е…

— Точно това е, че никой нищо не знае за времето — каза Шърууд. — И колко още неща има в света, за които нищо не знаем! Например гравитацията. На света няма нито един човек, нито един, който да знае какво е гравитацията.

— Аз не вярвам нито дума от цялата тази история — отсече Хайъръм. — Той просто се е скрил някъде…

— Ние претърсихме целия град — обади се Джо Евънс. — Не остана дупка, където би могъл да се скрие.

— Всъщност — каза отец Фланъгън — няма никакво значение дали вярваме на това, което чухме, или не. Важното е дали тези, които идват от Вашингтон, ще повярват.

Хиги се поизправи на стола си и се обърна към Шърууд:

— Значи казваш, че Гибс щял да дойде с някаква голяма клечка.

— Да, човек от Външното министерство.

— Какво по-точно каза Гибс?

— Каза, че тръгва веднага. Разговорът му с Брад щял да бъде само предварителен, после трябвало да се върне и да направи подробен доклад. Каза, че въпросът може да се окаже не само от национално значение, а и от международно. Можело да се наложи Вашингтон да се съветва с правителствата на другите страни. Той искаше да научи нещо повече, но аз само казах, че един човек от нашия град настоява да даде изключително важни сведения.