Всичко живо е трева

— Цял и невредим — рече ми тя.

— Отървах се с лека уплаха.

„Колко е красива — помислих си аз. — По-красива, отколкото я помнех, по-красива, отколкото в училище, когато а боготворях.“ Така, до мен, тя беше по-красива, отколкото я виждах и в мислите си.

Приближих и я прегърнах през раменете. Тя за миг отпусна глава на моето рамо, но веднага я изправи. Беше топла и нежна и не ми се искаше да се откъсвам от нея, но всички ни гледаха и чакаха.

— Аз позвъних тук-там — каза Джерълд Шърууд. — Сенаторът Гибс ще дойде и ще те изслуша. С него ще дойде и някой от Външното министерство. За такъв кратък срок не можех да направя повече, Брад.

— Това ще свърши работа — успокоих го аз.

Отново бях в моята кухня, до мен беше Нанси и всичко наоколо познато. В зората на настъпващия ден светлината на лампата избледняваше и онзи, другият свят, като че ли се оттегли някъде назад, очертанията му станаха неясни и скритата в него заплаха (ако изобщо имаше заплаха) — също смътна, неясна.

— Аз искам да знам — заяви Том Престън — какви са тия приказки, дето Джерълд ги разправя за цветята на баща ти.

— Да — подкрепи го Хиги Морис, — какво отношение имат те към цялата тази работа?

Хайъръм мълчеше и само злобно се хилеше.

— Господа — намеси се адбокатът Никълс, — не е това начинът да се пристъпи към въпроса. Нека бъдем справедливи. Да оставим въпросите за по-късно, а сега Брад да ни разкаже каквото знае.

— Каквото и да ни разкаже, все ще е повече от това, което знаем — рече Джо Евънс.

— Добре — отстъпи Хиги, — нека говори.

— Но най-напред аз искам да знам какво е това там на масата — обади се Хайъръм. — Може да е нещо опасно. Представете си, че е бомба!

— Не знам какво е — отговорих аз. — Има някаква връзка с времето… може да го управлява. Наречете го, ако искате, апарат на времето. С една дума, това е някаква машина на времето.

Том Престън изсумтя, а Хайъръм пак се захили злобно.

През цялото това време до вратата тихо стоеше отец Фланъгън, единственият католически свещеник в града, а до него се беше изправил Сайлъс Мидълтън, пасторът от отсрещната църква. Сега старият свещеник се обади за пръв път — толкова тихо, че едва го чувахме: гласът му беше слаб като избледняващата светлина на лампата.

— Аз съм последният човек — рече той, — който ще твърди, че времето може да бъде управлявано или че цветята могат да имат нещо общо с това, което става. И двете напълно противоречат на всичките ми убеждения. Но за разлика от някои от вас, аз искам първо да чуя, а след това да изразя своето мнение.

— Ще се опитам да ви разкажа — казах аз. — Ще се опитам да ви разкажа всичко. Така, както се случи.

— Алф Питърсън те търси по телефона — каза Нанси. — Звъня десетина пъти.

— Остави ли някакъв номер да му се обадя?

— Да, записах го.

— Той може да почака — рече Хиги. — Чакаме с нетърпение твоя разказ.

— Май ще бъде най-добре да ни кажеш веднага — предложи бащата на Нанси. — Я да се преместим във всекидневната, там ще е по-хубаво.