Тамплиерските порти
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тамплиерските порти». Краткое содержание книги:
Наслаждавайки се на панорамата, пълният мъж си мислеше с гордост точно това. Някой велик архитект, без съмнение магьосник, бе обединил с шесткилометрова права линия булевард Шарл дьо Гол, Шан-з-Елизе, градината Тюйлери, Триумфалната арка на Карусел и двореца Лувър. За прослава на дедите. И около този съвършен план никнеха като декоративни растения десетки символи на власт, измислени трийсет века преди Христа и поставени там с поразителна точност.
— Мосю — гръмна изведнъж вътрешният телефон, — посетителят, когото очаквате, пристигна току-що. Да му кажа ли да влезе?
— Да, моля — отвърна той, доволен.
Всичко бе наред. Вратата на кабинета му щракна веднага. През нея влезе, оправяйки възела на вратовръзката си, слаб, среден на ръст мъж, с издължено и недобре избръснато лице. Под мишница носеше папка с документи, небрежно прихванати с ластик. Изглеждаше нервен.
— Значи вие сте Жак Монри — каза пълният мъж, като запали пурата си със златна запалка и скри ножичката в първото чекмедже на бюрото си.
— Много се радвам да се запозная най-после лично с вас, мосю Шарпантие — отвърна влезлият. — Нашият институт изключително цени щедрото ви меценатство и загрижеността ви.
Директорът на CNES подаде ръка на домакина, но тутакси я отдръпна, засрамен, разбирайки, че няма кой да я поеме. Шарпантие — кръглолик, с открито чело, покани с жест изпълнителния директор да седне.
— Тулуза е доста далеч оттук, нали?
— О, да, да — отвърна Монри нервно.
— Предполагам, познавате Париж?
— Разбира се, мосю. Тук следвах. Макар че, в интерес на истината, се е разраснал много оттогава. Знаете ли, завърших през 1963 година и оттогава не съм се интересувал дори за събитията през май шейсет и осма. Лабораторията в Тулуза се превърна в мой дом.
Meteor man поглади безмълвно папката си, чудейки се дали да запознае веднага своя меценат с най-важните въпроси, или да изчака. Реши да не бърза. Всъщност дори не посмя да извади цигарите си. Мосю Шарпантие продължи да го разпитва разсеяно за най-незначителни неща, но сякаш не чуваше подробните му обяснения.
— Ходили ли сте някога в Националната библиотека! попита го. — Предполагам, че да, естествено. А в Музея на медалите там?
Монри не обелваше дума.
— Е, жалко. Наистина жалко. Тогава никога не сте виждали монета като тази, нали?
Пълният мъж протегна закръглената си ръка с огромни пръсти със златни пръстени, приканвайки го да вземе нещо като овална монета с диаметър малко над четири сантиметра. От двете страни на тази монета с леко червеникав цвят — защото несъмнено беше нещо такова — имаше надписи на латински и доста странни фигури: на жена с глава на птица, държаща огледало пред монарх, седнал под балдахин, и друга гола жена върху обратната страна, държаща в едната си ръка сърце, а в другата — гребен. И всичко това, както разбра Монри, бе обсипано с абсурдна астрологическа символика.
— Не съм виждал подобно нещо. — Инженерът поглади металната пластина, изненадан. — Какво е? Някоя от дреболиите, които търговците на карти таро продават край Сена ли?
Шарпантие го изгледа свирепо.
— Това е амулет на над четиристотин години, мосю Монри. Не е кинкалерия. И като историческа стойност няма цена, въпреки че монетата, която държите, е, разбира се, само прекрасно копие на оригинала. И знаете ли кое е най-хубавото? Експертите потвърдиха, че е принадлежала на херцогиня Катерина де Медичи и е изсечена от самия Мишел дьо Нотрдам, прочут лекар и пророк по онова време, по-известен като Нострадамус.
— Нострадамус ли? Да не би да вярвате в предсказания и тям подобни? Откакто бе казано, че краят на света ще дойде на 11 август 1999 година, аз не…
— Да вярвам ли? — Пълният мъж пое дълбоко дима от пурата си, преди да прекъсне инженера. — Тази дума не фигурира в речника ми, мосю Монри.
— Ами тогава?
— Показвам ви това, за да „знаете“, а не да „вярвате“. Шарпантие наблегна на глаголите, подканяйки го деликатно да ги осъзнае добре. — Ако сте гледали внимателно, сте забелязали, че фигурите върху лицевата страна на монетата са карти на съзвездия. Ето го W на Касиопея, ромба на Дева, алхимичните символи на Венера и Меркурий. Предполагам, че на пръв поглед съответното им разположение не ви говори нищо, нали?