Виновните се страхуват
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Виновните се страхуват». Краткое содержание книги:
Запътих се през поляната с усещането, че Трисби ме следи иззад завесите на прозореца.
II
Спусках се бавно към Сан Рафаел. Мисълта ми работеше трескаво. Беше ми станало ясно, че ми предстоят още две отделни линии за проучване: убийството на Шепи и мистерията около кибрита. Твърде вероятно беше едното да няма отношение към другото.
Теорията на Трисби за възможността Джек да е бил убит по погрешка ми се виждаше приемлива. След като бях видял върху лицето на Бриджит Крийди неконтролируемия стремеж към убийство, не можех да изключа вероятността, че е наела някого да убие момичето — та нали то измъкваше от ръцете и нейната собственост Трисби. Шепи сигурно се е опитал да я спасява и е бил убит вместо нея.
Реших, че е дошло време за откровен разговор с мадам Крийди, но преди това трябваше да съставя план какво ще търся от нея.
Сега часът беше 13,30 и бях гладен. Спрях пред един малък крайбрежен ресторант и влязох. Позволих си пищен обяд и убих доста време с него. Храната бе изключителна, но сметката ме принуди да я проверявам три пъти, да не би келнерът да е вписал в нея погрешно и датата. Когато напуснах ресторанта, наближаваше 14,30. Подкарах до една аптека, затворих се в телефонната кабина и набра номера на Крийди.
Отговори ми икономът. Сливиците му не бяха ни по-добре, ни по-зле от предния ни разговор. Попитах за мисис Бриджит Крийди.
— Ще ви свържа с нейната секретарка.
След няколко пукания и щракания хладен, делови женски глас каза, че принадлежи на секретарката.
— Искам да ми определите час за среща с мисис Крийди. Видяхме се с нея преди обед. Нося и нещо, което и принадлежи. Бихте ли я попитали кога може да ме приеме?
— Как се казвате, моля?
— Името няма значение, предайте и само каквото ви казах.
— Ще бъдете ли любезен да почакате малко, моля?
Настъпи доста голяма пауза. Гледах през стъклената врата на кабината. Възхищавах се на русото момиче по бански костюм, което влезе в аптеката, покачи се на един от високите столове и си поръча кренвирши. Бях доволен, че няма да съм аз този, който ще и прави компания тази нощ.
Студеният делови глас прозвуча отново по телефона:
— Мисис Крийди ще ви приеме в 15,00, ако това е удобно.
— Ще дойда — усмихнах се и окачих слушалката.
Напуснах магазинчето и подкарах бавно по претрупаната от блестящи кадилаци и клипъри крайбрежна улица, докато пред очите ми се появи резиденцията на Крийди. Спрях между две паркирани коли, запалих цигара и оставих слънцето да нанесе още един слой върху тена на кожата ми. Пет минути преди уречения час се движех вече по частния път за дома на Крийди.
Двамата пазачи ме доближиха пред бариерата.
— Мисис Крийди? — запитах.
Единият от тях ме огледа. Явно запретнатите ръкави и джинсите породиха недоумение у него, но се въздържа от всякакви забележки. Отиде до бариерата и я вдигна. Нямаше нито проверка на списъци, нито телефонни запитвания. Мисис Крийди не беше така важна, но потърсете мъжа и, и ще видите колко беля ще си отворите.
Подкарах по познатия ми вече път покрай розовите лехи и китайските градинари, току-що завършили трети ред бегонии и седнали загледани с любов в цветята.
Паркирах колата до един голям ролс-ройс, прекосих терасата и се озовах пред входа. Икономът отвори две минути след позвъняването и се втренчи въпросително в мен.
— Мистър Брендън? — запита той, но не така, както стар приятел поздравява друг.
— Да. Имам определен час за мисис Крийди.
Преминахме по коридор, през врата и по няколко стъпала нагоре, след това по друг коридор. Накрая отвори една врата и застана встрани от нея.
Влязох в стая, пригодена за кабинет, с бюро и шкафове. Зад бюрото стоеше момичето, което видях на предварителното следствие. Носеше същата сива ленена рокля с бели ръкави и якичка и, разбира се, очилата без рамки.
— Мистър Брендън?
— Откъде знаете?
— Познах ви.
— О, да, бяхме заедно на следствието.
Поруменя леко и изглеждаше малко сконфузена, но затова пък по-хубава.
— Бихте ли седнали? Мисис Крийди няма да ви кара дълго да чакате.
Седнах на един стол, като се мъчех да не изглеждам като турист, на какъвто, знаех много добре, приличах в този момент. Трябваше да отида до бунгалото и да облека най-добрия си костюм. Риза и панталон едва ли бяха подходящо облекло за място като това.
Момичето бе заето с пишещата машина. От време на време поглеждаше над очилата си към мен, сякаш да се убеди, че вижда човек със запретнати ръкави и джинси, а не някакъв продукт на въображението си.
В 15,15 реших, че е време да не допускам повече да бъда баламосван, и станах.