Виновните се страхуват
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Виновните се страхуват». Краткое содержание книги:
Отново се ухили просташки.
— Такива са най-лесни. Когато падат, падат здраво. Само за два дни я дресирах да се храни от ръката ми. Бях подготвил всичко за голямото приключение, когато твоят приятел Шепи се намеси.
— Как се запозна с нея?
— В грънчарския магазин. Бриджит ме заведе там и веднага мярнах това сладко парче. Изведнъж разбрах, че си падна по мен, чувствам се задължен към нея.
Беше започнал да ми дотяга и се въздържах с усилие да не му го покажа.
— Как разбра, че Шепи ви следи?
— Телма ми каза. Съобщи ми по телефона, че ходил при нея и я предупредил да ме разкара. Допуснах, че е нещо от номерата на Бриджит, и и казах да отложим засега всичко. Знаех, че ако не зарежа момичето, ще бера ядове с Бриджит.
— Струва ми се, ти спомена, че Бриджит е ходила да я види и да говори с нея?
Той запали цигара.
— Тя ходи да я види, след като Шепи е говорил с нея. Поне така твърди тя.
Всичко това отчасти ми допадаше, но изведнъж започна да не ми се нрави. Прозирах нещо криво в тази история. Чувствах, че нещо ми се изплъзва, че се спестява самата истина.
— Кой ги уби, Трисби? — не снемах поглед от него.
— Не бих могъл да зная — и очите му срещнаха моите. — Не можех да се начудя защо е отишла с Шепи в плажната кабина. Вероятно се е заловила с него, след като аз я оставих.
Това беше възможно, мислех си. Джек си имаше свои методи с жените. Ако това момиче е преживяло първото си любовно приключение с Трисби, а след това е било захвърлено, то много лесно би могло да се окаже в ръцете на Шепи.
— Нямаш ли някаква идея кой може да е убиецът?
Поколеба се за миг, преди да ми отговори.
— Ами мислил съм и по този въпрос. Възможно е убиецът да не е целил Шепи, а нея. Сигурно Шепи се е опитал да я защити и е бил убит вместо нея. Това обяснява защо дрехите и са останали там. Спасявала е живота си с бягство.
— Защо тогава не съобщава в полицията?
— Ами попитай себе си. Била е религиозен тип, така твърдят поне вестниците. Как би могла да обяснява какво е правила в кабина за семейни с чужд мъж? Най-вероятно се е скрила някъде из пясъчните дюни. Убиецът е заловил по-късно и нея, убил я и е отнесъл трупа в кабината. Така мисля, но може и да не съм прав.
— И мислиш, че Бриджит е убила и Шепи, и момичето?
Стресна се и се начумери.
— Не съм казал подобно нещо. Не мога да си представя Бриджит да забива шиш за лед в Шепи. Ти можеш ли?
Помислих и реших, че и аз не мога.
— Но не е невъзможно да е наела някого за това? Някой от бандата на нейния мъж, например Херц?
— Тоя бандит! — направи гримаса Трисби. — Да. Тя е в състояние да го направи. Не бих се изненадал, ако го насочи и към мен. Вероятно по същия начин ще иска да си разчисти сметките и с мен. — Беше явно разтревожен. — Няма ли да бъде най-разумно да напусна този град? Не е сигурно да оставам повече тук.
В този миг внезапно ме осени идея.
Извадих цигара, поставих я между устните си и измъкнах от джоба си кибрита от „Мъскитиър Клъб“. Повъртях го из ръцете си така, че да може да го види добре.
— Какво знаеш относно Херц? — запитах, отчупих една клечка и опрях главичката и върху пластинката за драскане. Не снемах очи от него.
Реакцията бе незабавна. Направи движение, сякаш да предотврати драскането, но в последния миг се овладя. Лицето му придоби напрегнат израз, а погледът му остана фиксиран върху кибрита.
Драснах клечката, запалих цигарата си, духнах пламъка и я поставих в пепелника, като внимавах особено да легне с числото нагоре. Очите му се впиха в цифрите и той пое дъх на пресекулки.
— Да не ти е зле? — попитах, като поставих кибрита обратно в джоба си.
Овладя се бързо.
— Не. Аз? не знаех, че си член на „Мъскитиър Клъб“.
— Не съм. Имаш предвид кибрита? То е нещо, което сам си взех.
— А, виждам — и като извади кърпичка, отри потта си. — Е, трябва да вървя. Имам определена среща за обяд — и стана.
— Не отговори на въпроса ми. Какво знаеш за Херц?
— Само това, че Крийди го използува за мръсна работа. Не зная нищо повече за него. Е, благодаря за навременната ти поява. Нямаш нищо против да не те изпращам, нали? Закъснях доста.
— Не се тревожи — изправих се аз. — В близко време ще те навестя отново.
Кимнах му и излязох на верандата през френската врата. Частите от мозайката една по една започваха да заемат местата си, мислех си, като прекосявах терасата.
Сиамската котка вдигна глава и ме погледна. Посегнах да я погъделичкам по корема. Лапата и с остри нокти бързо се стрелна към мен, но навреме издърпах ръката си.
— О, полекичка — смъмрих я. — Не е необходимо и ти да ставаш неврастеничка.