Един изстрел
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Един изстрел». Краткое содержание книги:
В същото време бившият военен полицай Джак Ричър обикаля плажовете и баровете на Маями в компанията на скандинавска танцьорка. Докато превърта телевизионните канали в хотелската й стая, той попада на репортаж на Си Ен Ен за убийствата в Индиана и чува името Джеймс Бар. С този човек отдавна го свързва една тайна — тайна за потулено зловещо престъпление. Ричър веднага тръгва за Индиана.
Лий Чайлд става все по-добър, а Джак Ричър — все по-популярен и по-силен!
Междувременно Григор Лински беше обърнал колата и наблюдаваше входа на болницата в огледалото. Обзалагаше се, че поне шейсет минути няма да се случи нищо. Най-малко шейсет минути, най-много деветдесет. Наум си подреждаше по важност обектите в случай, че не излезеха всички заедно. Кого да игнорира и кого да проследи? Накрая реши да се прикрепи към оня, който си тръгнеше сам. Каза си, че това най-вероятно ще е военният. Защото адвокатите и докторите сигурно щяха да се върнат обратно в кабинета. Те поне бяха предвидими. Докато военният не беше.
Хелън Родин излезе от стаята на Джеймс Бар точно петнайсет минути, след като бе влязла. Тръгна право към чакалнята. Всички седяха и я гледаха. Тя се спря пред Мери Мейсън.
— Ваш ред е — каза Хелън. Мейсън стана и тръгна по коридора. Не взе нищо със себе си. Нито куфарчето, нито бележник и писалка. Ричър я изпрати с поглед, докато вратата се затвори зад нея. После се облегна на стола си и зачака в тишината.
— Бар ми хареса — каза Хелън, като гледаше право пред себе си.
— Как е той? — попита Нийбър.
— Без сили — отвърна тя. — Смазан. Сякаш го е газил камион.
— Смислено ли говори?
— Да. Мисълта му е ясна. Само че не помни нищо. При това не смятам, че се преструва.
— Колко време назад му е изтрито всичко?
— Не мога да кажа. Спомня си, че е слушал бейзболен мач по радиото. Може да е било преди седмица или преди месец.
— Или преди година — обади се Ричър.
— Той прие ли да го защитаваш? — запита Данюта.
— Устно — каза Хелън. — Не може нищо да подпише. Прикован е с белезници към леглото.
— Предаде ли му в какво е обвинен и какви доказателства има срещу него?
— Трябваше — каза Хелън. — Той искаше да знае защо му трябва адвокат.
— Е, и?
— Смята се за виновен.
Няколко мига не се чу никакъв звук. После Алън Данюта затвори куфарчето, постави го на пода до себе си и се изправи на стола — всичко това с едно плавно движение.
— Добре дошли в зоната на здрача — каза той. — Оттук произлиза качественото право.
— До момента няма нищо качествено в този казус — каза Хелън. — Поне засега.
— Ние за нищо на света не можем да го пуснем да се изправи пред съд — обади се Данюта. — Човекът е пострадал поради небрежност на държавата, а сега същата тази държава иска да го осъди на смърт? Дума да не става! Та той не може да си спомни какво е правил на този ден! Как очакваме да се защитава?
— Баща ми ще побеснее.
— Разбира се. Затова трябва да го заобиколим. Ще сезираме направо федералния съд. Във всеки случай става дума за нарушени човешки права. Първо федералния, после апелативния, накрая, ако се наложи, върховния. Такава е процедурата.
— Доста дълга процедура.
Данюта кимна.
— Три години — каза той. — И то ако имаме късмет. Най-приложимият прецедент е делото „Уилсън“, което е отнело около три години и половина. Почти четири.
— При това няма никаква гаранция, че ще спечелим. Може и да загубим.
— В такъв случай отиваме на съд и правим каквото можем.
— Не съм подготвена за такова нещо — каза Хелън.
— Интелектуално, искаш да кажеш? Аз пък чух друго…
— Не, стратегически и тактически. Също и финансово.
— Има асоциации на ветераните от войните, които могат да помогнат с пари. Все пак Бар е служил на родината си. И то с чест.
Хелън не отговори. Погледна към Ричър. Той мълчеше. Беше се извърнал и гледаше в стената. Мислеше си: Тоя тип май пак ще отърве кожата. След поредно убийство?
Алън Данюта се раздвижи на стола си.
— Имаме алтернатива — каза той. — Не е особено привлекателна от правна гледна точка, но все пак я има.
— И каква е тя? — запита Хелън.
— Да дадем на баща ти кукловода. При тези обстоятелства половин хляб е по-добре от нищо. А кукловодът при всички случаи е по-добрата половина.
— Той дали ще се навие?
— Предполага се, че ти го познаваш по-добре от мен. Но трябва да е глупак, за да не се навие. Докато изправи Бар пред съда, ще минат поне три години в жалби и дела. А всеки уважаващ себе си прокурор се стреми да хване по-едрата риба.
Хелън отново погледна Ричър.
— Кукловодът е само една теория — заяви тя. — Нямаме нищо на ръка, с което да я подкрепим.
— Ти избираш — каза Данюта. — Но така или иначе, не можеш да допуснеш Бар да бъде съден.
— Да караме подред — рече Хелън. — Първо да чуем какво мисли Мейсън.
Д-р Мейсън излезе от стаята след двайсет минути. Ричър я наблюдаваше, докато се приближаваше към тях. В походката й, в погледа, в позата на главата — в цялото й поведение нямаше и сянка на колебание. Никаква несигурност, никакви вътрешни съмнения. Тя седна и придърпа полата над коленете си.