История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
При това положение за сърбите не остава друг избор, освен отбрана. И Караджордже нарежда военна мобилизация (всички мъже от 15- до 70-годишна възраст), укрепване на стратегическите пунктове, въоръжаване и подготовка за всенародна отбрана. През юли 1813 г. той се обръща към сънародниците си с нарочна прокламация — призовава сръбския народ на съдбоносна решителна битка и съпротива до последни сили. Неговият военен план предвижда предварителна евакуация на населението от пограничните райони и съкращаване на фронта с оглед използването на съществуващите природни фортификации. За пореден път обаче се налага друго решение: позиционна война на всички фронтове на вече утвърдените позиции. Сръбските сили са разделени натри сектора: Неготин с около 3000 души (под командването на Хайдут Велко), Дели град с около 12 000 бойци и на Дрина с около 10 000. Има и други сръбски войски по стратегически места, а в Топола е Караджордже с 5 хиляди души като резерв.
Портата пък съсредоточава три армии — от Видин към Неготин, от Ниш към Делиград и от Босна през Дрина, общо 70-хилядна войска. Турската офанзива започва през есента на 1813 г. на всички фронтове. Най-напред сръбската отбрана е разбита при Неготин. Османските войски навлизат в Източна Сърбия, обхождат Делиград и се насочват по долината на р. Морава към Дунав. В настъпление преминават турските сили и откъм Босна през Дрина. Османците водят своя „свещена“ война, „джихад“, а сърбите са с оскъдно въоръжение, обезверени и скарани помежду си. Самият Караджордже е доста обезверен, очаква поражението и преминава на австрийска територия. Настъпва общо разпадане на сръбската съпротива. Към австрийска територия бягат повечето сръбски водачи и много народ. За около два месеца и половина Сърбия е победена и прегазена. Белградският пашалък отново се връща под османска власт, а сърбите пък стават рая.
Окупация и окупационна власт
Османската окупация на Белградския пашалък през есента на 1813 г. се осъществява при повсеместни грабежи и терор. Завземането на сръбските крепости е придружено със страшни зверства — движимо имущество, селскостопански инвентар, добитък, всичко се разграбва. В продължение на 12 дни всеки участник във войната срещу сърбите получава правото да убива, заробва и плячкосва населението. Много хора, в това число жени и деца, се вземат като роби. Други пък бягат през Сава и Дунав — на австрийска територия се оказват повече от 120 000 бежанци, които живеят във временни лагери, в повечето случаи на открито. Мнозина се укриват в горите, там са и някои бивши войводи на Караджордже — Станое Главаш, Милош Обренович и др. Сърбите гинат масово — едни от турски ятаган, други от болести и епидемии.
Всичко това обаче не може да продължи безконечно. Необходими са умиротворяване, нормална стопанска дейност, възстановяване на крепости, т.е. на Османската империя е нужно мирно население, което да произвежда, да плаща данъци и да работи на господарите си. Освен това и международното положение се променя: Наполеоновата мощ е сломена, Русия вече има свобода за действие и може да поиска сметка на Портата за неизпълнение на чл. 8 от Букурещкия мир. А няма сигурност и откъм Австрия — там са повечето сръбски войводи, които Хабсбургите отказват да предадат на турските власти в Белград.
Ето защо в края на октомври 1813 г. Портата обявява амнистия и призовава намиращите се в горите войводи и участници в предишните борби да се върнат към мирен живот. За везир на Белградския пашалък е назначен Сюлейман паша Скопляк, който се бие със сърбите още през 1805 г. Пашалъкът е възстановен в старите му граници — шест нахии, овладени от сърбите по време на въстанието, отново са върнати на пашалъците, към които принадлежат по-рано. Избягалите спахии и чифликчии се връщат и пристъпват към възстановяване на старите порядки. Същевременно укрилите се или излезли в горите сърби се връщат по селата. Идват и повечето от избягалите преди това в Австрия сърби. Турските власти приемат добре не само обикновените бивши въстаници и бегълци, но и техните бивши войводи. Милош Обренович отново е назначен за главен кнез на Руднишката, а след това и на Пожегската и Крагуевачката нахия. Станое Главаш пък става главен пазител на пътя от Кюприя до Белград. Първоначално Сюлейман паша възстановява и всички по-раншни сръбски институции, както и ония данъци, които сърбите плащат преди 1804 г.