Пророчицата
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Нотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчицата». Краткое содержание книги:
Истинското му име е Феликс Ломакс, специалност — умиротворение, шпионаж и предателство. Ледения го хвърля срещу арогантните убийци, които по никому неизвестни причини всяка седмица пристигат на Последен шанс.
Ключът към загадката е Пророка, някогашната Гадателка — желана плячка за цели звездни империи. Тя е намерила убежище на една далечна планета и най-страшното е, че този път желае да бъде намерена…
— Гадателката и Оракула.
— Искаш да кажеш, че Оракула и Пророчицата са един и същ човек?
— Точно така.
— И доколко си застрашен от нея?
— Вероятно не повече, отколкото си и ти. Което не значи, че не съм в опасност. Всички сме.
— Не разбирам.
— Искам да кажа, че се съмнявам да желае точно моята смърт. Би означавало, че е надарена с човешки чувства и емоции, а не съм сигурен, че все още ги притежава, ако въобще някога ги е имала… Но това не значи, че цялата раса не е в опасност. Тази жена може да унищожава цели планети. Не знам какви са крайните й цели, но не мога да си представя, че човечеството като цяло ще спечели от тях.
— Наистина ли може да унищожи цели светове? — усъмни се Ломакс.
— Абсолютно. Виждал съм резултатите.
— Тогава Мойсей вероятно е прав, че тя стои зад пожарите.
— Кой е Мойсей и за какви пожари говориш?
— Мойсей е Мойсей Мохамед Христос — името, което използва, когато не е прекалено зает да бъде Миропомазания.
— А пожарите?
— Около двеста от неговите храмове на светове из цялата галактика избухнаха в пламъци почти едновременно. Полицията на различните светове не откри никакви следи, но са сигурни, че не са палежи, и военните са съгласни. Колкото до Мойсей, той е твърдо убеден, че са дело на Пророчицата. — Ломакс погледна към Ледения през масата. — Мислех, че е полудял… досега.
— Разбира се, че тя го е направила — съгласи се Ледения. — Тя е единственият човек, който може да го направи.
Ломакс изпи бирата си и махна за още една, която пристигна почти веднага.
— Правилно ли предполагам, че задачата на Хлапето е свързана с Пророчицата?
Ледения кимна.
— Изпратих го на света, на който живее.
— Тогава вероятно вече е мъртъв.
— Съмнявам се. Първо, казах му само да събира информация и ако тя не види бъдеще, в което той я убива, няма да счете за необходимо да го ликвидира. Освен това — добави Ледения с усмивка, — този млад човек е прозрачен като стъкло. Залагам две към едно, че вече се е продал и е минал на нейна страна.
— Каква полза ще има тя от него?
— Той е във връзка с теб и мен, а тя сигурно би се зарадвала на смъртта и на двама ни — на моята по принцип, а на твоята, защото работиш за врага й.
— Мислех, че си прекалено незначителен, за да се занимава с теб — отбеляза сухо Ломакс.
— Прекалено съм незначителен, за да преобръща галактиката да ме открие. Но ако Хлапето ме предаде… е, това е друг въпрос.
— Хрумвало ли ти е, че най-умното нещо, което можем да направим, е и двамата да отидем на почивка на Делурос VIII или на някой друг свят в центъра на Демокрацията и удобно да изчакаме, докато Миропомазания и Пророчицата взаимно се унищожат?
— Той не може да се мери с нея.
— Не може ли? Казах ти — има около триста милиона последователи!
— Триста, триста милиона, три милиарда, няма значение. Ако се опълчи срещу нея, ще загуби.
— Какви сили има тя?
— Вижда бъдещето.
— Тогава ще знае къде да се скрие, за да не я намери. Не бих нарекъл това победа.
— Не разбираш — продължи Ледения. — Тя може да вижда всяка възможност, всеки вариант на бъдещето. И когато види този, който иска да се случи, тя знае и как да манипулира събитията, които ще доведат до него. — Той отново млъкна, сети се за питието си и отпи от чашата. — Вземи онези пожари. Не смяташ, че има агенти на двеста свята, които да ги извършат, нали?
— Няма никакви признаци за палеж — призна Ломакс.
— Разбира се, че няма.
— Тогава как го е направила?
— Седяла е и се е взирала в бъдещето — в стотиците, може би милионите варианти на бъдещето, и е видяла, че в един от тях човек изтървава запалена цигара, в друг, че метеор пада върху храм, в трети, че някой оставя пътечка, напоена с олио, в един от складовете, и така нататък.
— Добре, видяла е всичко това. И как го е накарала да се случи?
— Не знам. Не съм бил там. Но съм я виждал и преди. Ще трепне, ще промени позата си или ще се премести на друго място, или…
— А ако не успее да види как да избяга от неприятностите?
— Тогава ще чака, докато успее — отвърна Ледения. — И преди е била хващана — но никога не е оставала в плен. А — добави той мрачно, — нещата не са се развили добре за тези, които са я хващали.
— Добре, значи никой не бива да се приближава до нея. А какво ще спре Миропомазания да обсади планетата й с бойни кораби и да я заличи?
— Не знам. Може би метеор ще се завърти и ще ги помете или екипажите ще хванат някакъв вирус, или оръжията ще засекат. А може и бомбите да експлодират и да убият всички живи същества на планетата, освен нея.
— Тогава как се побеждава някой като нея?
— Мислил съм по този въпрос почти цялата минала седмица.