Пророчицата
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Нотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчицата». Краткое содержание книги:
Истинското му име е Феликс Ломакс, специалност — умиротворение, шпионаж и предателство. Ледения го хвърля срещу арогантните убийци, които по никому неизвестни причини всяка седмица пристигат на Последен шанс.
Ключът към загадката е Пророка, някогашната Гадателка — желана плячка за цели звездни империи. Тя е намерила убежище на една далечна планета и най-страшното е, че този път желае да бъде намерена…
Освен това беше подготвен и за неочакваното. Например подпалването или каквото и да се бе случило с онези църкви. На следващата сутрин Миропомазания имаше името на всяка пострадала сграда, на всеки загубен член на организацията, всеки полицейски рапорт какво се е случило и кой може да е отговорен. Бяха пръснати пари, направени допълнителни планове и организацията действаше, като че ли нищо не се беше случило.
Колкото до самия Миропомазан, Ломакс прецени, че ако беше само малко по-циничен и недоверчив, щеше да притежава нужните качества за убиец. Беше се срещнал с него два пъти, но все още не знаеше дали си има работа с религиозен маниак, опитен политик, невероятен тактик или комбинация и от трите.
Ломакс приключи с яденето си, взе кафето и се върна в пилотската кабина. Може би това беше най-неудобната част от кораба, но кой знае защо той обичаше да стои именно тук. Не беше защото не можеше да управлява кораба или оръжията с гласа си от койката или да накара компютъра да даде холограма на екрана на всяко място в кораба, но по някаква причина той четеше, спеше и пиеше на пилотското място. Тук се чувстваше по-близо до действието, макар да знаеше, че това е погрешно впечатление и че всъщност не се извършваха кой знае какви действия.
Така че той бездействаше, четеше, спеше, мислеше и два дни по-късно компютърът му съобщи, че са пристигнали и влизат в орбита около Последен шанс. Помоли за разрешение да кацне, получи необходимите координати и някакви си двадесет минути по-късно беше на планетата.
Измина прашния километър и половина от космодрума до „Краят на пътя“, влезе и се огледа за Ледения — той седеше сам на една маса близо до входа и държеше висока чаша в ръка.
Ломакс се приближи с ръце далеч от тялото, в случай че Ледения не бе получил съобщението или не му бе повярвал.
— Добър ден, Гробокопачо — поздрави го старецът усмихнат.
— Добър ден — отвърна Ломакс. — Може ли да седна?
— Разбира се. Искаш ли нещо студено за пиене?
— Една бира ще ми дойде добре.
Ледения махна на един от барманите, който веднага донесе халба бира.
— Благодаря — Ломакс отпи голяма глътка. — Знаеш ли, някой ден трябва да помислиш над въпроса да павираш улиците.
— И клиентите ми да престанат да идват, умрели от жажда? — изкиска се Ледения, — Не ставай глупав. — Усмивката изчезна от лицето му. — И не си сваляй ръцете под масата, докато не приключим разговора.
— Хлапето не те ли намери? — попита Ломакс.
— Напротив.
— Тогава си получил съобщението ми.
— Да. Въпросът е дали му вярвам.
— Добре, вярваш ли?
— Вероятно, но нека първо поговорим.
— Съгласен съм — рече Ломакс. — Къде е Хлапето? Изрита ли го оттук?
— Не съвсем. Изпълнява една моя поръчка… А сега ми разкажи за Миропомазания. Кой е и защо иска смъртта ми?
— Той е религиозен фанатик — отвърна Ломакс. — Организацията му се разпростира над повече от три хиляди свята, има около двеста милиона ревностни последователи, които вярват, че пряко общува с Бог. Ще тръгнат против самата Демокрация, ако им заповяда.
— И какво общо имам аз с това?
— По някое време той открил или си измислил враг, за когото вярва, че е по-могъщ и от Демокрацията или поне че представлява по-голяма заплаха за него. Казва се Пророчицата. — Ломакс помълча малко. — Тя е някакъв вид бандит или убиец по Границата и очевидно ти си се изправял срещу нея и преди. Нещо повече, преживял си тази среща и това го кара да мисли, че сте в съюз.
— Логичен извод — отбеляза Ледения. — Грешен, но логичен… Добре, вече можеш да си отпуснеш ръцете.
— Логичен? — повтори Ломакс и се намръщи. — Искаш да кажеш, тази жена е толкова могъща, че ако си още жив, го дължиш не на собствените си способности, а на нещо друго?
— Разбирам защо той мисли така.
— Защо тя пази самоличността си в тайна? — попита Ломакс. — През последните четири-пет години съм чувал името й може би едва три пъти.
— Чувал си за нея и преди — Ледения почти се усмихна. — В миналото е имала и други имена.
— Например?