Последният континент
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #22
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният континент». Краткое содержание книги:
Тук е горещо. И сухо… Много сухо. Някога имало някакво си нещо, наричано Мокрото, но никой вече не вярва в него. И на практика всичко, което не е отровно, е смъртно опасно. Тук обаче е най-хубавото местенце в целия скапан свят, нали така? И то ще загине след броени дни, освен ако…
Но кой е героят, крачещ по червеникавата пустош? Шампион по стригане на овце, приказен ездач, пътен боец, пияч на бира, бандюга… Мъж с шапка, чийто Багаж топурка след него с мъничките си крачета.
Да… Между тази страна и довяната от вихъра разруха е застанал само Ринсуинд, нескопосаният магьосник, който дори не може да напише правилно занятието си. Единственият герой, който е останал наоколо.
И все пак… Няма проблеми, а?
— Ъ-ъ… Така е.
— А вашият вид как го прави? — взря се въпросително богът в Пондър.
— Ами… ъ-ъ… ние… ъ-ъ…
— Отбягваме го — намеси се Ридкъли. — Декане, много лоша кашлица те мъчи.
— Тъй ли? — промълви божеството. — Изключително интересно. Кой начин предпочитате? Разделяте се на две половини, които продължават самостоятелно ли? Амебите се справят великолепно с това, но за жирафите е неимоверно трудно. Знам го от опит.
— Моля? — смути се за миг Архиканцлерът. — Не, съсредоточаваме вниманието си в по-възвишените неща. Къпем се със студена вода, правим здравословни сутрешни кросове, използваме и други подобни средства.
— Олеле, непременно трябва да си запиша това! — възкликна висшата сила. — Как точно протича този процес? Женските ви съпровождат, така ли? А по-възвишените неща… Колко са високи? Изключително интересна идея! Вероятно имате нужда от допълнителни отвърстия?
— Извинете, не схващам… — изфъфли Пондър.
— Значи съществата се правят и самички, а? Отначало се чудех дали цялата тази история със семената не е на инат, но… Да, вече се досещам, че може да ми спести много време и труд. Разбира се, ще бъдат необходими допълнителни усилия в етапа на проектирането, след това обаче всичко ще се регулира самостоятелно… — Ръката с молива просто не се виждаше от бързите движения. — Да-а, заложените подбуди и мотиви ще бъдат жизненоважни… А… Само че не мога да си обясня защо което и да било същество ще предпочете да си губи времето с този… — надзърна в бележника… — този секс, вместо да си измисли забавление… Ох, боя се, че вашият спътник май се задави накрая…
— Декане! — сърдито кресна Ридкъли.
— Налага се да спомена — изрече колебливо висшата сила, — че когато се обсъжда сексът, лицата ви почервеняват и пристъпяте смутено от крак на крак. Да не са някакви специфични сигнали?
— Ъ-хъм…
— А сега бихте ли ми обяснили техническите подробности?
Свенливостта насити въздуха като нещо огромно и розово. Архиканцлерът се усмихна сковано.
— Моля да ни извините за момент. Господа, свиквам съвещание на преподавателския състав.
Старшите магьосници се събраха припряно. Пондър долавяше членоразделни фрази в съскащия шепот.
— … и баща ми разправяше, но не му повярвах… никога не е ставало дума за тези гадости… Декане, няма ли млъкнеш?!… Не сме особено вещи… да бе, студен душ…
Ридкъли пак озари бога с вледенената си усмивка.
— Сексът… не е нещо, за което сме свикнали да говорим.
— Много — добави услужливо Деканът.
— Разбирам ви напълно. Е, няма страшно, една практическа демонстрация би ме просветила значително по-лесно и бързо.
— Ъ-ъ, ние… не сме имали намерение да ви показваме…
— Ехо-о! Господа, намерих ви най-после!
Госпожа Уитлоу влезе в пещерата. Магьосниците изведнъж се смълчаха притеснени. Долавяха, че появата на икономката в такъв момент е все едно да пуснеш ток в басейна на живота.
— А, още един от вас — весело установи божеството. Фокусира погледа си и попита замислено: — Или все пак принадлежи към друг вид?
Пондър осъзна, че е крайно време да каже нещо. Госпожа Уитлоу го гледаше красноречиво.
— Госпожа… ъ-ъ… Уитлоу е дама.
— Добре, добре, ей сега ще си запиша — сговорчиво промълви висшата сила. — А каква е функцията на дамите?
— Те… ами… са от един и същ вид с нас — нещастно смънка Пондър. — И… ъ-ъ… такова, де…
— Нежният пол — реши да му помогне Архиканцлерът.
— Съжалявам, но ме озадачихте — простодушно подхвърли богът.
— Тя е… ъ-ъ… от женското съсловие.
Божеството грейна в усмивка.
— Какво чудесно съвпадение!
— Моля да бъда извинена — намеси се госпожа Уитлоу с най-резкия тон, който би си позволила в присъствието на магьосниците, — но никой ли няма да ми представи този господин?
— О, да, разбира се — сепна се Ридкъли. — Аз трябва да моля за извинение. Боже, да ви представя госпожа Уитлоу. Госпожо Уитлоу, да ви представя бога. По-точно бога на този остров. И…
— Очарована съм — учтиво изрече икономката.
В нейните представи запознанството с божества беше абсолютно допустимо, стига да имат човешки лица и да носят дрехи. Поставяше ги на социалната стълбица над висшите жреци и наравно с херцозите.
— Уместно ли е да коленича?
— Мня-я — изблея Старшият дискусионен наставник.
— Никакви форми на преклонение не са желателни — отвърна висшата сила.
— Както предпочитате — леко вдигна рамене госпожа Уитлоу и му подаде ръка.
Богът я хвана и размърда палеца.
— Много практично и удобно за хващане и боравене с оръдия на труда. Впрочем през цялото време ли ходите на два крака? О, виждам, че и веждите ви се повдигат. Това също ли е някакъв сигнал? Забелязвам, че формите ви се различават, освен това ви липсва брада. Правилно ли се досещам, че това е признак за по-малко мъдрост?