Възходът на Атон
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възходът на Атон». Краткое содержание книги:
Плавателният съд задраска по пясъчно дъно и аз направих опит да се съвзема поне отчасти, да разхлабя вървите около китките и глезените си и да изплюя парцала от устата си. Последва ново пътуване с кола, подскачаща като първата. Усетих, че се спускаме надолу: явно слизахме по наклон — навярно към Западната пустиня. Застудя още повече. Звуците на бродещите в нощта се чуваха все по-заплашително — смразяващ сърцето вой, гръмогласен рев на ловуващи хищници и последвалото го ръмжене и пронизителен лай на цялата сбирщина, неизменно съпровождаща пира на ловците.
Най-после колата спря; бях вдигнат и изваден от нея. Размотаха одеялото, извадиха парцала от устата ми и срязаха вървите на глезените ми. Първите ми усещания бяха за огън, светлина, вятър, осеяно със звезди небе и тъмни фигури около мене. После покриха с нещо главата ми, за да потъна отново в тъмнината. Задишах трудно, което продължи сякаш часове. Натиснаха ме, за да коленича; острият чакъл надупчи коленете ми. А за капак получих и силен удар по гърба.
— Тъй, тъй, Маху, Песоглавецо от Юга. Докарахме те в пустинята, където лежат костите на толкова много мъже. А сега, Маху, трябва да кажеш какво се случи онази нощ, когато господарят ти излезе на лов в пустинята.
— Казал съм го вече — запелтечих аз. — Бяхме нападнати от бедуини, от не знам кого! Дойдоха съвсем наблизо и ни посипаха със стрели в тъмното. Направихме опит да се съберем около колесницата. Убиха неколцина, а други отвлякоха.
Изядох още един силен удар по гърба.
— Лъжеш! — изръмжа гласът. — Какво още можеш да ни кажеш? Например нещо за смъртта на Имри, който беше опитен ловец и познаваше добре Нил. А?
— Нещастен случай! — изкрещях аз.
— Много станаха нещастните случаи — избоботи гласът. — Маху, а какво ти казва твоят господар? Крои ли заговори срещу Божествения?
— Не, само се грижи за градината си — възразих аз, — когато не ходи в Дома на рисунките — добавих го като че в някакъв свръхестествен момент, когато в съзнанието ми се появи образът на онази неправдоподобно хубава жена, застанала до портата в светлината на факлите. — И го посещават разни хора — запелтечих отново.
Почувствах рязване с нож в глезена, макар и немного дълбоко. Ударът бе неочакван, а ножът — по-остър от бръснач, затова кръвта бликна от раната още преди болката да прониже силно целия ми крак.
— Маху, това е само началото. Пуснахме ти малко кръвчица; нека потече, а после ще ти вържем краката и ще те оставим тук съвсем сам.
Разпитът продължи в същия дух — за съдбата на кушитите и на Имри, за заниманията на Забуления… Въпросите следваха толкова бързо, че не успях да разбера кой ме разпитва. А и не ме интересуваше особено много. Тръпки разтърсваха цялото ми тяло. Краката ми трепереха в студена пот. От време на време заспивах и виждах насън откъслечни спомени от миналото. Тялото на Уени с потопено лице в оня водоем. На гърба му — любимата ми маймунка Бес. Под отвъдните дървета — Собек и неговата любима, притиснати в страстна прегръдка: ръцете и краката й са сключени около него, дългата й коса виси надолу и те няма как да видят преследвачите си, бързащи към тях. Забуления седи върху възглавници, а бадемовите му очи се взират неотстъпно в мен. Царица Тийи ме зашлевява през лицето, а Изития ме влачи, стиснала ръката ми… Лиснаха ми студена вода, получих още един удар в гърба и разпитът продължи. Не ми останаха никакви сили и се сринах встрани.