Похитителят на мълнии

— Лагера, моля — поръча Анабет.

В първия момент не стана нищо. След това изведнъж в мъглата се появиха ягодовите поля и Лонг Айлънд в далечината. Изглежда се намирахме на верандата на голямата къща. Подпрян на парапета, с гръб към нас, стоеше младеж със светлоруса коса, къси гащета и оранжева фланелка без ръкави. Държеше бронзов меч и сякаш се взираше напрегнато в нещо на поляната.

— Люк! — извиках аз.

Той се обърна и ококори очи. Можех да се закълна, че беше на около метър пред мен, само че не се виждаше целият през дъгата.

— Пърси! — На белязаното му лице изгря усмивка. — Това Анабет ли е? Слава на боговете, добре ли сте?

— Ами… добре сме — запелтечи Анабет, като се опитваше едновременно да пооглади мръсната си тениска и да прибере рошавата коса от лицето си. — Мислехме, че… Къде е Хирон?

— Долу при хижите. — Усмивката му изведнъж помръкна. — Случиха се разни неприятности. При вас наред ли е всичко? Гроувър добре ли е?

— Тук съм — извика Гроувър. Хвана маркуча с една ръка и се наведе, така че Люк да го види. — Какви неприятности са се случили в лагера?

В този момент в автомивката влезе огромен линкълн „Континентъл“, отвътре гърмеше хип-хоп. Плъзна се в съседната преграда, а басовете от колоните вибрираха толкова силно, че земята се тресеше.

— Хирон трябваше да… какъв е този шум? — извика Люк.

— Ей сега ще ги накарам да го намалят! — изкрещя Анабет в отговор, очевидно си търсеше повод да се измъкне. — Ела, Гроувър!

— Какво? — сепна се той. — Ама…

— Дай маркуча на Пърси и ела с мен! — нареди тя.

Гроувър измърмори, че момичетата са по-трудни за разбиране и от предсказанията на оракула, връчи ми маркуча и я последва.

— Хирон трябваше да разтървава сбиване — заобяснява Люк. — Тук стана доста напечено. Плъзнаха слухове за спора между Зевс и Посейдон… все още не знаем откъде вероятно ги е пуснал същият идиот, който извика хрътката на Хадес. Започнаха да се образуват враждуващи лагери. Долу-горе по модела на троянската война — Афродита, Арес и Аполон подкрепят Посейдон, а Атина е със Зевс.

При мисълта, че братята и сестрите на Клариса може да са на страната на баща ми, направо изтръпнах. Изведнъж музиката рязко затихна. Чух Анабет и някакъв мъж да спорят на чужд език, може би испански.

— Как вървят нещата при вас? — попита Люк. — Хирон много ще се разстрои, че е изпуснал обаждането.

Разказах му почти всичко, включително и сънищата си. Толкова се радвах да го видя, да се почувствам отново част от лагера, дори и само за минута, че не осъзнах колко дълго съм говорил, докато машината не избипка — оставаше ми само една минута и след това водата щеше да спре.

— Щеше ми се да съм с вас — каза Люк. — Боя се, че оттук не можем много да ви помогнем, но… няма начин Хадес да не е откраднал мълнията. Той беше на Олимп по време на зимното слънцестоене. Аз водех екскурзията от лагера и го видях с очите си.

— Но Хирон каза, че боговете не могат сами да си отнемат символите на властта.