Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Това ли е всичко?
— Ни най-малко, но по лъжичка наведнъж, както казвам винаги.
— Не го казваш ти. Шурк Елале го казва винаги.
— Склонността ти към отвратителни образи, господарю, е както винаги ненавременна и дълбоко неуместна. Сега за онова твое смислено решение…
— Е, признавам, че съм разочарован. Ти дори не спомена за грандиозната ми схема да доведа империята до банкрут.
— Инвигилаторът в момента те издирва най-сериозно.
— Карос Инвиктад ли? Нищо чудно, че си ме сложил под саван. Ще се постарая да съм близо до ръба на покрива в деня, в който цъфне тук с олигавените си подлизурковци, за да мога да скоча долу, което, ще се съгласиш, е за предпочитане и пред една камбана време от неговата омразна гадна инквизиция. Междувременно, какво имаме за вечеря?
— Яйца от виник — намерих едно малко разбито гнездо, избутано под един кей.
— Но яйцата на виник са отровни, оттам и рояците жално цвърчащи чайки, дето кръжат над всяко малко плаващо островче.
— Въпрос на подходящо готвене, господарю, и на добавка на няколко съществени билки, които премахват повечето болестни ефекти.
— Повечето?
— Да.
— И разполагаш ли с тези животоподдържащи билки?
— Е, не, но реших да импровизирам.
— Ето ти го.
— Ето ми го кое, господарю?
— Моя смислен отговор, разбира се.
Бъг примижа към Техол Бедикт, а той смигна, като този път се затвори кафявото око. Древният бог се навъси и измърмори:
— Благодаря ти, господарю. Какво ли щях да правя без тебе?
— Почти нищо, бас слагам.
Танал Ятванар постави пакета на бюрото на Инвигилатора.
— Донесе го една пачавра с мише лице тази сутрин. Сър, вярвам, че няма да се окаже сериозно предизвикателство за вас. Във всеки случай — продължи той, като започна да развива пакета, — наредиха ми да боравя с него деликатно и да го държа изправено. И след малко ще разберете защо.
Карос Инвиктад загледа с натежали клепачи как Ятванар внимателно развива мазния парцал. Отвътре се показа дървена кутия без капак, страните й като че ли бяха на пластове. Инвигилаторът се наведе, за да надникне вътре.
И видя двуглаво насекомо, като тези, които напоследък се появяваха покрай реката. Крачетата му се движеха прецизно и го… въртяха, въртяха, въртяха, в безконечен кръг. Вътрешностите на кутията бяха от цветни лъскави плочки и като че ли плочките можеха да се хлъзгат навън или да се преподреждат, ако човек реши.
— Какви са указанията, Танал?
— Предизвикателството е да спреш движението на насекомото. То явно ще продължи да се движи в кръг, докато не умре от глад — което впрочем е моментът на провал с главоблъсканицата… приблизително след четири месеца. Докато се върти, съществото няма да яде. Колкото до вода, малка бучка накиснат мъх ще е достатъчна. Както можете да видите, плочките отвътре могат да се пренареждат и се предполага, че щом бъде открита правилната последователност, насекомото ще спре. И вие ще сте победили главоблъсканицата. Ограниченията са следните: никакъв предмет не може да се поставя в кутията; нито можете физически да докосвате или влизате в контакт с насекомото.
Карос Инвиктад изпръхтя.
— Изглеждат съвсем ясни. Какъв е рекордът за решението?
— Няма. Вие сте първият и единствен играч, явно.
— Нима? Любопитно. Танал, трима затворници умряха в килиите си снощи — някаква зараза е плъзнала долу. Нареди да изгорят труповете на терена за посрещания западно от града. Най-старателно. И нареди останалите да се измият с дезинфектант:
— Веднага, Инвигилаторе.
Развалините се оказаха много по-обширни, отколкото си представяхме. Всъщност повечето историци на ранния период на колонията са обръщали малко или никакво внимание на докладите на Кралския инженер, в частност на Кеден Кан, който е служил от основаването до шестото десетилетие. По време на подготовката на строителния план на поселението е било проведено задълбочено проучване. Трите запазени джагски кули зад стария дворец всъщност са представлявали част от много по-голям комплекс, което, разбира се, е в противоречие с всичко, което се знае за джагската цивилизация. По тази причина може би ще е безопасно да се предположи, че джагският комплекс на брега на река Ледер представлява археологически обект от периода преди разпръсването. Тоест преди културата да се разпадне в своята внезапна стихийна диаспора. Алтернативна интерпретация би било това, че четирите главни кули, четирите сводести подземия и онова, което Кан нарича „Свързаният ров“, са принадлежали на една-единствена, необикновено лоялна фамилия.