Големия лош вълк
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Големия лош вълк». Краткое содержание книги:
От другата страна на линията за миг настана мълчание.
— О, Алекс, това е ужасно! Говори ли с Кристин?
— Днес следобед бях с адвокатката й. За разлика от нея, на Кристин й е трудно да бъде хладнокръвна и безкомпромисна.
— Алекс, тя виждала ли ви е двамата с малкия, как се държиш с него? Вие сте като в онзи стар филм „Крамер срещу Крамер“. Дъстин Хофман и онова малко сладко момченце.
— Всъщност тя не ни е виждала заедно, но аз я видях с Алекс. Той пусна в действие целия си чар. Прие я обратно напълно безрезервно. Малък предател.
Сега Джамила се ядоса.
— Малкият Алекс си е такъв. Винаги идеалният джентълмен. Също като баща си.
— А и… тя му е майка. Двамата имат общо минало, Джам. Всичко е толкова сложно.
— Не, не е. Не и за мен, не и за някого с мозък в главата. Тя го изостави, Алекс. Постави между себе си и него близо пет хиляди километра. Остана надалеч повече от година. Кой може да е сигурен, че няма пак да го стори? И какво смяташ да правиш сега?
Това беше големият въпрос…
— А ти какво мислиш? Какво би направила на мое място?
Джам се засмя кратко.
— О, познаваш ме — щях да се боря със зъби и нокти.
Най-после се усмихнах.
— Точно това смятам да направя и аз. Ще се боря с Кристин със зъби и нокти.
73.
Телефонните разговори за тази нощ не бяха приключили. Веднага щом свърших да говоря с Джамила, телефонът отново иззвъня. Беше градско обаждане. Запитах се дали не е Кристин. Наистина не желаех да обсъждаме съдбата на Алекс точно сега. Какво можеше да ми каже тя — и какво можех да й кажа аз?
Телефонът не спираше да звъни. Погледнах часовника си — минаваше полунощ. Поколебах се, преди да вдигна слушалката.
— Обажда се Рон Бърнс. Извини ме, че те безпокоя толкова късно. Току–що пристигнах във Вашингтон с полет от Ню Йорк. Поредната конференция за контратероризма, каквото и да означава това, по дяволите! Изглежда, никой не знае как точно да се пребори с копелетата, но всички си имат теория.
— Играй по техните правила. Разбира се, това би притеснило неколцина души — отвърнах. — И със сигурност не е политически или обществено правилно.
Бърнс се засмя.
— Стреляш право в целта. И никак не се боиш да изложиш идеите си.
— Като заговорихме за това… — започнах аз.
— Знам, че си малко ядосан — прекъсна ме той. — Не те упреквам след всичко, което се случи. Ти ни предупреди за шикалкавенията на Бюрото. Трябва да разбереш нещо, Алекс. Опитвам се да обърна много трудно подвижен океански лайнер. В Потомак. Имай ми малко повече доверие. Между другото, защо си още във Вашингтон? Защо не си в Ню Хемпшър?
Аз премигнах неразбиращо.
— Какво е станало там? О, мамка му, не ми казвай…
— Имаме заподозрян. Никой не ти е съобщил, така ли? Твоята идея да се проследят всички споменавания на „Леговището на Вълка“ сработи. Добрахме се до един!
Не можех да повярвам на ушите си.
— Никой не ми е казал — повторих. — Не съм излизал от къщи, откакто се върнах от работа.
По линията за миг настъпи тишина.
— Ще проведа няколко разговора. Вземи самолета утре сутринта. В Ню Хемпшър ще те очакват. Повярвай ми, наистина ще те очакват. И, Алекс, имай ми малко повече доверие.
Малко повече, помислих си. Но отвърнах:
— Добре.
74.
Изглеждаше едновременно невероятно и странно, но един уважаван професор по английски в Дартмът беше обектът на наблюдение от ФБР в Ню Хемпшър. Напоследък той бе влязъл в чат, наречен „Табу“, и се бе похвалил, че съществува изключителен уебсайт, където можеш да си купиш всичко, ако имаш достатъчно пари.
Агентът на СИОЦ бе свалил странния разговор с господин Потър…
Приятел: Колко точно са достатъчно пари, за да си купиш „всичко“?
Г-н Потър: Повече, отколкото имаш, приятелю. Както и да е, там има ай скан, за да се пазим от такава паплач като теб.
Пакетът: Поласкани сме, че тази вечер си с нас.
Г-н Потър: „Леговището на Вълка“ е отворен само три пъти седмично. Разбира се, никой от вас не е поканен.
Оказало се, че господин Потър е прякор, използван от д-р Хомър Тейлър. Виновен или не, д-р Тейлър в момента бе гледан като под микроскоп. Двадесет и четирима агенти в екипи от по двама работеха на осемчасови смени, наблюдавайки всяка стъпка, която правеше той в Хановер. През седмицата професорът живеел в малка викторианска къща близо до колежа и ходел пеш на работа. Бил слаб, плешив, прилично изглеждащ мъж, който се обличал в английски костюми с вратовръзки в ярки цветове и тиранти, които нарочно контрастирали на облеклото. Винаги изглеждал много доволен от себе си. От управата на колежа узнахме, че преподава драма от времето на Реставрацията и епохата на Елизабет. Този семестър водел и семинар за Шекспир.