Големия лош вълк
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Големия лош вълк». Краткое содержание книги:
— Да върви по дяволите Кристин Джонсън!
— Не мога изцяло да я обвинявам — поклатих глава аз. — Колкото и да не ми се иска, разбирам и нейната гледна точка.
— Е, аз също. Тя изостави това малко сладко бебе и замина за Сиатъл. Не беше нужно да ходи толкова надалеч. Това беше нейно решение. Сега ще трябва да си понесе последиците.
Погледнах към Нана. Лицето й бе изопнато, устните — присвити.
— Не знам дали в наше време това се смята за достатъчно голям грях — рекох й.
Тя махна пренебрежително.
— Не мисля, че в наши дни изобщо има нещо, което е грях! Ти знаеш, че аз вярвам в правата на жените, в правата на майките, но освен това смятам, че човек трябва да отговаря за постъпките си. Кристин си тръгна и изостави малкото момче. Абсолютно безотговорно!
— Изкара ли си яда? — попитах я.
Нана скръсти ръце и въздъхна:
— Да, изкарах го. И се чувствам добре. И ти трябва да опиташ някой път да изпуснеш парата, Алекс. Да изгубиш контрол над себе си поне за миг. Да оставиш насъбралото се да се излее.
Изведнъж избухнах в горчив смях.
— Бях надул радиото докрай през целия път от работа до вкъщи и крещях с пълно гърло. Аз съм много по-разстроен от теб, Нана.
За пръв път тя остави последната дума да бъде моя.
71.
Джамила се обади същата вечер около единайсет — осем по нейно време. Не бях говорил с нея от няколко дни, но сега не беше най-подходящият момент за разговори. Появата на Кристин във Вашингтон и срещата с адвокатката й ме бяха оставили напрегнат и объркан. Опитвах се да не го показвам, ала и това беше грешка.
— Нито ми писа, нито се обади — засмя се Джамила непринудено по своя обичаен маниер. — Не ми казвай, че пак си затънал до уши в някой случай в Бюрото…
— Да, в доста смрадлива и отвратителна каша. Ту изплувам, ту потъвам — отвърнах аз. И после набързо й обясних какво се случваше в Хувър Билдинг, колко объркан се чувствам от присъединяването ми към Бюрото — всички онези неща в живота ми, които точно сега нямаха особено значение.
— Още си нов там — успокои ме Джамила. — Дай си малко време.
— Опитвам се да бъда търпелив. Просто не съм свикнал с движенията на празен ход, с похабените възможности.
В слушалката се разнесе смехът й.
— Не си свикнал и да не бъдеш център на внимание, не мислиш ли? Ти беше звезда, Алекс.
Усмихнах се примирително.
— Права си. Това е част от проблема.
— Ти познаваше Бюрото и от другата страна на барикадата. Много добре знаеше какво те очаква.
— Да, сигурно… Но повярвах на доста обещания, които ми бяха дадени, когато подадох молба за постъпване.
Джамила въздъхна:
— Е, май не проявих особено съчувствие, поне не го показвам. Това е един от недостатъците ми.
— Не, вината е у мен.
— Така е. — Тя отново се засмя. — Никога досега не си звучал толкова унило и уморено. Да видим какво може да ти повдигне духа.
Поговорихме за случая, върху който тя работеше в момента, после Джамила ме попита за децата. Но настроението ми си остана мрачно, нищо не можеше да го подобри. Запитах се дали тя е разбрала, после получих отговор.
— Е — рече Джам, — просто исках да те чуя и да разбера как си. Обади ми се, ако има нещо ново. Винаги можеш да разчиташ на мен. Липсваш ми, Алекс.
— Ти също — уверих я аз.
Тогава тя прекъсна разговора с едно тихо: „Дочуване“.
Останах да седя на мястото си, клатейки глава. По дяволите, какъв задник съм понякога! Обвинявах Джамила за това, което се бе случило с Кристин. Докъде може да стигне човек в глупостта си…
72.
— Здравей. Липсваше ми — казах и се усмихнах. — И съжалявам.
Пет минути след като Джамила затвори, аз й се обадих, за да се опитам да й се извиня.
— И би трябвало да съжаляваш, глупчо. Радвам се да се уверя, че прочутото ти шесто чувство все още не те е напуснало — заяви тя.
— Е, не беше чак толкова трудно да се досетя. Решаващото доказателство бе под носа ми. Това беше най-краткият телефонен разговор, който сме водили. И навярно най-неловкият и обезсърчаващ.
— И така, какъв е проблемът? В работата или нещо друго? Това съм аз, Алекс. Можеш да ми се довериш. Обаче трябва да те предупредя, че ходя въоръжена.
Засмях се на шегата й, после поех дълбоко дъх и бавно въздъхнах:
— Кристин Джонсън се върна в града. Оттук нататък става по-лошо. Дошла е за малкия Алекс. Иска да вземе попечителство и вероятно да го отведе в Сиатъл.