Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
— Само още едно лошо момче. Но и то кърви — казах аз. След това подредих идеите си и мозъкът ми взе тежко решение. — То кърви. Мърфи го простреля и кръвта му бликна по целия под. — Преглътнах остатъка на водата и се изправих. — То кърви и аз ще го прикова.
Вдигнах юмрук и го размахах в закана над главата си, след което минах край изумения Рудолф.
— Хей — каза той колебливо. — По-добре да седнете. Не изглеждате много добре. И все още сте арестуван.
— Точно сега не съм под арест — отговорих му аз. — Нямам време.
Закуцуках покрай бюрата към офиса на Мърфи. Той беше малък отделен кабинет, преграден с евтина дървена стена и със стара дървена подова настилка, но превъзхождаше останалите помещения в този пренебрегван отдел. На вратата му, там, където навсякъде другаде имаше табелка, тук беше залепена хартийка, на която бе изписано с ясни, черни букви: «Л-Т КАРИН МЪРФИ, СПЕЦИАЛНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ». Отказът да купят истинска табелка за шефа на Специалния отдел беше едно напомняне, че който и да е той, няма да остане дълго на поста си. Под чистия книжен етикет, в единия ъгъл, някой беше залепил яркочервен стикер, който гласеше: «НАРУШИТЕЛИТЕ ЩЕ БЪДАТ УБИТИ И ИЗЯДЕНИ».
— Надявам се да не е оставила компютъра си включен — промърморих аз и влязох в офиса и.
Хвърлих един поглед на чистото и подредено помещение и влязох да си взема от масата до компютъра стрелящата пръчка, гривната, амулета, оръжието и другите принадлежности, които бяха иззети от мен при арестуването. Компютърът беше включен. Когато ръката ми се плъзна покрай него, мониторът му изпращя, а от кутията на компютъра проблесна искра и излезе малко облаче.
Трепнах и прибрах нещата си, поставих с треперещи пръсти защитната гривна, вкарах главата си в примката на амулета, пъхнах пистолета в джоба на комбинезона и твърдо стиснах стрелящата пръчка в дясната си ръка, частта на моето тяло, която излъчва енергия.
— Нищо не си видял, нали, Руди?
Новакът гледаше с учудено изражение към мен и димящия компютър.
— Какво направихте?
— Нищо, не съм се доближавал, нищо не съм направил, само това ще кажа — промърморих аз. — Пазиш ли книжната чаша? Чудесно. Сега ни трябва само едно препарирано животно.
Той ме погледна втренчено.
— К-какво казвате?
— Препарирано животно, човече! — изревах му аз. — Недей да пречиш на магьосник, който прави магии! — изкисках се аз, което заплаши да върне дивата истерия, която все още се спотайваше с пълна сила дълбоко в мен, но успях да я преодолея с яростно мръщене.
Горкият Рудолф, който понесе удара и на двете ми настроения, стана още по-блед и отстъпи с няколко крачки назад.
— Виж какво, Кармайкъл все още държи няколко играчки в бюрото си, нали? За деца, които трябва да чакат родителите си тук?
— Ъхъ — каза новакът. — Аз, ъхъ…
Размахах стрелящата пръчка.
— Иди да видиш!
В този момент момчето вероятно предпочиташе да се измъкне по някакъв повод, но прояви готовност да изпълни искането ми. Завъртя се, изтича в общото помещение и започна отчаяно да рови в отворените бюра.
Закуцуках навън от офиса на Мърфи и погледнах кървавите отпечатъци, които бях оставил на сивия килим. Ставаше ми по-студено от загубата на кръв. Не беше сериозно, но това се случваше чак в долния край на дългото ми тяло и ако не спра кървенето, не след много време ще имам проблеми.
Канех се да се наведа и да огледам по-добре наранения си крак, но когато започнах да го правя, се заклатих опасно и реших, че е по-добре да почакам някой друг да го направи. Изправих се и поех дълбоко въздух няколко пъти. Нещо ме тормозеше в цялата тази работа, нещо, което може би съм пропуснал, но да пукна, ако можех да се сетя какво е.
— Руди! — извиках аз. — Намери ли най-сетне това животно?
Новакът вдигна ръка с една плюшена кукла на Снупи.
— Това ще свърши ли работа?
— Чудесно — поздравих го аз леко замаяно.
И тогава адът се стовари върху главите ни.
Глава 19
От коридора навън се разнесе писък, който не можеше да е от човешко гърло. Той съдържаше толкова бяс и извратена ярост, че стомахът ми се преобърна и вътрешностите ми потръпнаха. Избухна стрелба, но това не беше тракането на отделни изстрели, а гръмотевичен тътен. Куршумите профучаха през стената близо до мен и изпочупиха няколко прозореца в отдела за Специални разследвания.
Едва се държах на краката си, изтощен, ужасеМн и почти полудял. Болеше ме навсякъде. Нямаше начин да се фокусирам и да събера силите, необходими, за да се противопоставя на това чудовище. Много по-лесно беше да избягам, да измисля нещо и да се върна, когато събера сили. Изключително трудно е да се победи магьосник, който познава врага си и е подготвен да се справи с него. Това беше умното решение.