Сватба в небето

Мисля, че започнах да разбирам всичко това след няколко седмици. Пролетта беше настъпила. Случайно се спрях пред витрината на туристическа агенция. И не знам защо се загледах с копнеж по голяма цветна реклама, показваща покрит със сняг планински склон и двойка стремглаво спускащи се скиори без шапки на главите. Не можех да си обясня какво ме задържаше пред тази иначе стандартна рисунка; в никакъв случай не беше носталгия по някое пътуване или ваканция в някой прочут зимен курорт. Харесаха ми лицата на младежите, пестеливият рисунък, набиващият се на очи цвят, усмивката, издаваща блестящо здраве, и сякаш всичко това беше създадено, за да ме накара да се замисля. В следващия миг чух зад себе си младежки гласове. Извърнах глава с необичайно любопитство. Две девойки, придружавани от двама младежи, се готвеха да пресекат „Каля Викторией“. Гледах ги дълго и усетих как в този момент ме обзема странна меланхолия. Не зная как да обясня по-добре онова, което усетих тогава. Разбира се, минаха много години от онзи момент и ако не те бях чул да разказваш с такава искреност за любовта си и за всичко, случило се след нея, може би никога не бих придобил куража да ти споделя за тази случка. Това е нещо, което не съм признавал пред никого. Никога не съм имал приятели, които да могат да изслушват подобни неща. А и освен това съществува онази странна дискретност, негласно, но общоприето благоприличие, по силата на което мъжете на определена възраст никога не говорят открито за определени неща, но ти няма как да знаеш за това…

Не усещах никаква завист към шумните младежи и бързам да уточня това. Не им завиждах за младостта и здравето им. Това, което ме трогна така дълбоко, бяха моите собствени съжаления. И сякаш едва тогава си дадох сметка, че съм загубил нещо завинаги и че каквото и да направя и колкото и щедри да продължаваха да бъдат животът и съдбата към мен, никога вече нямаше да могат да ми се случат определени неща, да изпитам сладостта на определено състояние… Не успявам много добре да изразя това, което искам да кажа. Думите ми се навързват една с друга по-бързо, отколкото съм склонен аз да ги произнеса. Вероятно ми липсва и богатство на езика. А има и още нещо, напълно осъзнато от мен: аз не съм свикнал с подобни анализи, въпреки че не това е правилният термин, не съм свикнал да се самоанализирам. Винаги ми е харесвало да имам готови няколко най-общи идеи за всеки интелигентен разговор. Въпреки че след като минах през събитията, за които ти разказвам, започнах да мисля по-логично. Ти отлично схващаш какво искам да ти кажа. Докато те слушах да разказваш, си дадох сметка колко ти е лесно да разбираш хората. Очевидно от самото начало си имал занимания, различни от моите…