Преродена любов

Които бяха готови да я прекършат.

Повече никаква агресия от нейна страна. Сега само скимтеше и умоляваше.

Той мигом се умилостиви, отскочи от нея, а после й помогна да се затътри до стената. Тя задиша учестено, гръдният й кош се повдигаше с такава сила, че съществуваше опасност изкуствените й гърди да пробият чашките на сутиена.

Когато се надвеси над нея, се замисли как Блъдлетър би се справил със ситуацията. Нямаше да слуша дрънканици как не се била целувала. Щеше да получи онова, което желаеше, при своите собствени условия, без да го е грижа колко би я наранило това. Или дали би я убило.

— Погледни ме — изкомандва Кор.

Когато широко отворените и уплашени очи се насочиха към него, той изтри спомена й, че е била на това място, и я доведе до транс. Дишането й мигом се успокои, тялото й възвърна отпуснатата си поза, а треперещите й ръце се укротиха.

Той събра парите и ги сложи в скута й. Заслужаваше ги заради синините, които щеше да открие на сутринта.

После с изпъшкване Кор се отпусна на земята, облегна се на стената до нея, като протегна краката си и ги кръстоса в глезените. Трябваше да прибере торбата със съкровищата си и косата, но в момента беше твърде изтощен, за да се движи.

Явно тази вечер нямаше да се храни. Дори при наличието на хипноза.

Ако се впиеше във вената на жената до него, съществуваше вероятност да я убие. Изпитваше свиреп глад, а нямаше представа колко от кръвта й е била погълната. Нямаше съмнение, че отпуснатостта й се държеше на ниско кръвно налягане.

Наблюдаваше как войниците му действат в другия край на помещението и нямаше как да не признае, че в ритъма на телата им имаше еротика. При различни обстоятелства можеше да си представи как Зайфър би настоял двете двойки да оформят една голяма плетеница от ръце и крака, гърди и длани, членове и влажни сърцевини. Не и тук обаче. Мястото беше твърде мръсно, недостатъчно сигурно и студено.

Кор отпусна глава на стената зад себе си, затвори очи и остана заслушан в случващото се. Ако заспеше и войниците му попитаха дали се е хранил, щеше да използва следите от ухапване на другия вампир, за да разсее загрижеността им.

А и по-късно щеше да има достатъчно време да впие зъбите си в нечий друг врат.

Ако трябваше да е искрен, мразеше храненето. За разлика от Блъдлетър той не изпитваше удоволствие да се натрапва на човешки или вампирски жени, а Бог беше свидетел, че никоя от тях не би му се отдала по своя воля.

Значи, можеше да се каже, че дължеше живота си на проститутките.

Някой достигна до кулминацията, този път един от неговите войници — Троу, ако трябваше да предположи — а той си представи какво би било да имаше различно лице, красиво и представително, което да привлича жените, вместо да ги пропъжда в писъци.

Може би беше дошъл моментът да отстрани собствения си гръбначен стълб.