Преродена любов

Също така беше повече от фантастично Братството да не й диша във врата.

Но не така хубаво беше усещането, че всичко е някак плоско, сякаш животът й е бил подравнен с булдозер в очакване да пристигнат камионите и да се започне с павирането.

Никога не беше чувала жена да е изпитвала такова силно усещане за обвързване, но това не значеше, че както обикновено тя не е изключение. И по-важното, без Джон до нея всичко й изглеждаше като едно голямо нищо.

Бърз поглед към часовника я уведоми, че оставаше още един час пълен мрак. Щеше й се да беше дошла с мотора си и да можеше да го подкара с бясна скорост при угасен фар. Ала моторът й марка «Дукати» беше здраво заключен в гаража.

Запита се дали не съществуваше правило, което да забранява карането на мотоциклет от някоя шелан.

Вероятно не. Стига да седеше странично, да носеше предпазно облекло и подсилена каска, изработена от материал за бронежилетки, може би щяха да я оставят да направи няколко кръгчета около фонтана пред къщата. Бръм-бръм. Ура!

Излезе от офиса и го заключи със съзнанието си, за да не й се налага да се занимава с ключове.

— Здравей, Трез — подхвърли тя, когато шефът й се появи от дамската съблекалня. — Тъкмо теб търсех.

Сянката запасваше безупречната си бяла риза в черните панталони и изглеждаше малко по-отпуснат от обикновено. Миг по-късно отвътре се появи едно от работещите момичета, сияеща, като че е била ръчно полирана.

Което вероятно не беше далече от истината.

Поне изражението на момичето, показващо пълно неведение, даваше на Хекс да разбере, че Трез е бил достатъчно дискретен. Но все пак... не беше редно да се храниш там, където работиш. Можеха да възникнат усложнения.

— До утре вечер — изчурулика жената с глуповата усмивка. — Закъснявам. Имам среща с приятели.

След като момичето излезе през задната врата, Хекс изгледа Трез.

— Трябва да използваш други източници.

— Така е по-удобно и освен това внимавам.

— Не е безопасно. А и можеш да объркаш разсъдъка й.

— Никога не използвам една и съща два пъти — Трез я обгърна с ръка. — Но стига сме говорили за мен. Тръгваш ли?

— Да.

Заедно бавно се запътиха към вратата, от която момичето току-що бе излязло. Боже. отново старите времена, сякаш нищо не се беше променило от последния път, когато затвориха заедно. И все пак пленяването й от Леш се беше случило. Обвързването й с Джон се беше случило.

— Няма да те обиждам с предложение да те изпратя до дома ти — промърмори Трез.

— Искаш си краката здрави, а?

— Да. Изпълват панталоните ми идеално — той й отвори вратата, а хладният въздух нахлу вътре, все едно се опитваше да се отърве сам от себе си. — Какво да му кажа, ако се обърне към мен?

— Че съм добре.

— Добре, че лъжите не са ми никакъв проблем — тя понечи да спори, но сянката завъртя очи. — Не се хаби пред мен и не ми губи времето. Върви си у дома и се наспи. Утре нещата може да се подобрят.